Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Варна /КРОСС/ Двама 20-годишни американци виждат Варна за първи път. Те са студенти, казват се Зак и Меган и са от Оушън сити, Мериленд. Градът е туристически, намира се на източното крайбрежие, много е спретнат и подреден, има лунапарк и е честа дестинация за "бригади" на студенти от Източна Европа, пише ВарнаУтре.
По тази линия и двамата се озовават в България преди две седмици. След няколко лета с българи там, решават да дойдат на гости тук за Нова година при приятелката си Дени, която е на 23 и е от София. Идното лято ще бъде четвъртото, което тя ще изкара в Оушън сити.
Зак и Меган работят почасова работа. Меган работи от 14-годишна и се издържа почти напълно сама. Това е честа практика в Щатите и за повечето американци е направо абсурдна идеята да си на 25 и още да те издържат вашите, камо ли да не си се изнесал от вкъщи. Но все пак там и на 18 може да си позволиш да си плащаш наема сам... системата е друга.
Та тяхната история в България започва малко след Коледа, когато пристигат в София, така че, докато дойдат във Варна са имали достатъчно време да преживеят културния шок, какъвто наистина е имало, но няма да разказваме за неприятностите им в столицата.
Казват, че им харесва тук. Българите в САЩ донякъде са ги подготвили за това какво да очакват. Бяха опитвали баница, ракия, там дори са посрещали по български и "Джулая" на плажа, въпреки че не е позволено да стоиш след 17 ч на брега, защото няма спасители.
Затова бяха впечатлени, когато им показахме заведенията на самия пясък на Южния плаж, които работят по цяла нощ през лятото.
И двамата много харесаха Варна, в известен смисъл им напомняла за Оушън сити. Казаха, че се усеща, че градът е туристически и е различен през лятото.
Все пак градовете са доста различни. Според Зак във Варна се усеща, че има история - заради високите блокове и въобще духът на сградите е различен. Техният град, както повечето малки туристически градчета в Щатите, изглежда доста нов, повечето къщи дори са направени само от дърво.
Когато се разхождахме с тях, на мен ми правеха впечатление неща, на които рядко съм обръщала внимание. Калните улици, полусъборените къщи; грозните фасади на панелните блокове; това, че шофьорите не спират, дори да си стъпил на улицата; двете 5-годишни циганчета, които ровят в контейнера за боклук, като едното надига другото; грубата продавачка на билети в автобуса; таксиметровият шофьор, който им е взел 4 пъти повече пари, отколкото трябва; тръбата, която се излива в морето на Южния плаж... и т.н.
И някак си се чувствах виновна и изпитвах желание да им се извиня, че нещата тук стоят така, а не както в техния подреден и спретнат свят.
И на тях, и на нас - варненските им домакини, ни се прииска да могат да видят Варна през август, когато тук кипи от живот и градът е по-красив и усмихнат. Януари не е най-подходящият месец да оцениш чара на морската столица.
Истината е, че културни различия със Зак и Меган имаме много, но това наистина няма никакво значение, особено когато си на 20 и всичко ново ти се струва очарователно, дори да не го разбираш напълно.
Откакто са в България, са видели и Пловдив и Велико Търново. Казаха ми, че Варна им харесва най-много, може и да е защото очевидно домакинята им има големи пристрастия към града и трудно би приела друг отговор.
Дори решиха да си направят татуировки тук с неща, които да им напомнят за България и Варна. За американците не е толкова странно да имаш много татуировки, там това в никакъв случай не е табу. Пообиколихме тук там и избрахме едно студио в центъра. След няколко часа, Зак излезе с татуировка с надпис "Използвай свободата си" (да, на български), а Меган - с картина на тялото си, на която е изобразена роза, която сама си е избрала на картина и е снимала в Търново. Изборът на цвететето е, защото знае, че розата е символ на България.
След разходката през деня, вечерта отидохме на парти, където много хора говореха английски и опитаха да завържат контакт с тях.
Като цяло ми казаха, че в България не са много тези, които знаят езика им, но повечето от младите се справят.
Това, което най-много впечатлява Меган, не само във Варна, а и в другите големи градове в България, е, че тук се чувства в безопасност. Тя учи във Филаделфия - доста престъпен град и там е немислимо да се разхождаш по тъмно из улиците.
По думите й знае, че и тук има престъпност, но не я вижда и не изпитва страх.
Да не забравяме и силния коз на татковината ни: в България никой не им е искал лична карта, за да им сервира алкохол, докато в САЩ трябва да чакат, докато станат на 21. Тук освен това се пуши почти навсякъде, а и двамата са пушачи.
Зак и Меган искат да се върнат тук някой ден, той дори се закани, че ще е следващата Нова година.