Алекси Кесяков: В центъра на безопасното движение е човекът
Секция: Интервюта
25 Януари 2011 03:46
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Най-добре е човек се замисли за здравето и живота си, а не дали ще го глобят или не, смята секретарят на Комисията по безопасност на движението към МВР


Интервю на Андрей Симеонов,
Информационна агенция КРОСС


Могат ли камерите да ограничат инцидентите по пътя?

Най-важното е човек да управлява с такава скорост, че да не загуби управление и да може да спре. Това е записано в Закона за движение по пътищата. Необходимо е да контролира непрекъснато превозното средство. Иначе се губи управление и се стига до катастрофи. Започват да действат природните закони и човек изпада в ситуация на зрител. А природните закони не се интересуват колко си умен, колко си богат. Колкото по-бързо караш, по-силно ще се удариш. Колкото по-силно се удариш, толкова по-силно ще се нараниш.

Камерите коригират поведението на хората и те започват да се движат с по-ниска скорост. Така те не губят управление или пък спират навреме. По този начин камерите влияят на поведението на хората, като  следват някакви допустими рамки, за да не катастрофират.


Защо грешат шофьорите?

Човек изпитва измамно чувство на сигурност в автомобила. Но това не е фотьойлът вкъщи. Не може да усети опасността и поведението му не е адекватно на неговите възможности. Ние не управляваме автомобила според желанията си, а според възможностите си.

Най-големият убиец на здрави хора на пътя е автомобилът. Няма в живота такова масово убийство на близки хора - на роднини и приятели. Всеки ден някой убива свой близък. 218 от 238 пътници са убити в леки автомобили през миналата година. А кого возим в леките автомобили? Роднини и познати. Процентът на хората, които пътуват на автостоп почти е нула.

 

 

Има и една особена порода шофьори - арогантни...

Не само арогантни. Има такива, които заспиват, такива които се разсейват. Не случайно в цял свят се води битка срещу разсейването. Водачите говорят по телефона, ядат, пият, пушат... А една десета от секундата да си отклониш вниманието от пътя и готово...

Карането на автомобил е един непрекъснат баланс и човек винаги трябва да държи контрол.


Последните две години има спад на жертвите на пътя...

Да, има спад, има повишаване на ползваемостта на коланите. Падна средната скорост. Има промяна в поведението на хората. Медиите, включително и вие от Информационна агенция КРОСС, непрекъснато повишават познанията на хората. По този начин хората се замислят и започват да се пазят. Промяната не може да стане веднага, разбира се. Точковата система например - човек научава, че има точкова система, когато му вземат книжката. Това оказва влияние. Но най-голямо влияние ще окаже, ако човек се замисли за здравето и живота си, а не дали ще го глобят или не. Всички неща, които се правят, са необходими, за да се вкара поведението на човек в някакви рамки, за да не убива той себе си и другите. При инцидентите на пътя една трета от убитите са виновни, две трети са невинни. Оказва се, че от 700-800 убити 250 са виновни, а останалите са невинни жертви. Трябва да се борим за всеки човек. Ако жертвите през миналата година са 775, трябва да се борим да спаднат с 50% за 10 години и да станат 390. Трябва да се грижим да няма ранени и убити по пътищата.

В центъра седи човека. Всичко трябва да бъде подчинено на здравето на човека. Да се направи така, че да не му пречи пътната обстановка, а ако сбърка нещо, да няма такива наранявания, които да го лишат от живот или да го направят инвалид. Знаем, че това се случа всеки ден. Проблемът е в хората, а камерите имат определено въздействие. Това въздействие се изразява в това ,че започват да се спазват правилата за движение.

Къде се нарежда България  по брой убити на пътя  в  Европейския съюз?

Ние имаме 102-ма убити на 1 милион жители.

По-добре сме от нашата съседка Гърция, нали?

Да, така е. Но не трябва да забравяме, че всеки загубен живот е загуба на всички и че тази загуба не е приемлива. Като говорим, че има намаление на жертвите по пътя, трябва да подчертаем, че то е в резултат на продължително действие. Много хора биха могли да не загинат. Трябва да си задаваме въпроса „Можеше ли да не загине този човек?". Да, можело е да не загине. И тогава въпросът е кой трябва да се грижи за неговото поведение - само контролните органи или всичко около него.

Определено всички ние сме отговорни и трябва да правим максималното за превантивната дейност, като медиите имат много специално участие.

Точно така. Човек се страхува да не настине, взима лекарства, а после има поведение, което му докарва такива бели, които не може да си представи. Колкото по-скоро стигне дотам, че да проумее, че неговото поведение може да му донесе неприятности, той тогава ще се пази. Целта е да възбудим инстинкта за самосъхранение.

Всички технически средства за наблюдение служат за да коригират поведението на водачите, било със санкция, било с нещо друго. Истината е, че те са сложени за да спасяват хората от неразумно поведение. Винаги, когато оценяваме нещо, ще го оценяваме с крайното въздействие - спасява ли човешки живот. тогава камерите спасяват човешки живот.

Как да се отнасяме с най-уязвимите участници на пътя - децата?

Не е хубаво сутрин да се погрижиш за детето си, да е нахранено, облечено и след това да го дърпаш да преминете на червено. Не е добре децата да се превозват без съответната специална седалка. Свидетели сме как хората слагат децата си отпред, слагат ги на волана. Дори не им минава през главата, че ако някой друг ги блъсне, детето ще пострада.

В момента 60% от пострадалите деца са в автомобилите на родителите им. Това е въпрос на култура, на взаимоотношение. Тази култура трябва да се предава от голям на малък, от околните...


Какво трябва да се промени?

Когато някой се качи на покрива и тръгне да се хвърля, всички институции се събираме за да го уговорим да не падне, а спрямо този, който се движи със скорост, която дефакто го е сложила по-високо от покрива на висока сграда, реагираме с думите „Да си кара". Искам да подчертая, че това е ангажимент на всички хора и на всички институции, както и на фирмите. Не бива фирмите да се интересуват само от приходите, а и от поведението на своите шофьори. Неслучайно много от големите фирми сериозно работят по отношение на собствените си водачи. Включително и прибягват до наказания.

Бих искал да дам пример с „Шел", които контролират превишаването на скоростта от своите водачи и дори стигат до уволнения за недисциплинираните. Какво означава нарушаването на правилата? Означава, че ако счупи колата, това ще доведе до загуба на фирмата. Ако се нарани, ще трябва да се изплащат болнични. Това е споделена отговорност, ангажимент за осигуряване на безопасността.


Какво представлява новосъздаденият Фонд за безопасност на движението?

На базата на средствата, които ще се събират от техническите средства чрез този фонд ще се финансират програми за безопасност на движението, изследвания. Накарали ли сме българската наука и култура да работи за безопасността на движението? Има ли песни на тази тема? Един фонд може да обяви конкурс за песен, за игра.

Последните години в училищата се работи.  Има голям натрупан опит.

Разбира се има още много неща, които трябва да се направят - и пътната инфраструктура, и възможността човек да си избере най-безопасен автомобил. Колкото повече системи има в един автомобил, толкова по-безопасен е той за човека.