Информационна агенция КРОСС

Ирина Голева: Нашият път към и след любовта се отразява в прахта и сиянието

Секция: Интервюта

26 Януари 2011 03:55

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Замисляли ли сте се колко голямо е разстоянието от прахта до сиянието? Какво се намира между тях, коя е основната движеща сила? Как между битовите отношения на двама млади се преплитат бурните води на неподвластните събития и как самите души се оплитат... Струва Ви се познато! Питали сте се неведнъж? Отговори на всичко това дава спектакълът "Ноктюрно - от прахта до сиянието", който среща съвременната българска драматургия с актьорска игра, модерен танц и хореография, бийтбокс и музика на живо. Прахта и сиянието отразяват вижданията на авторите на пиесата за пътя към и след любовта. Проектът е номиниран за тазгодишните награди на Съюза на артистите в България - Икар 2011. В представлението участват актьорите Ирина Голева и Огнян Голев, бийтбоксърът Skiller и контрабасистката Мария Илчева. За това как се създава мултижанров пърформанс у нас, колко усиля са необходими, какви са посланията, които те отправят, как една размяна на думи, съчетана с музика, може да въздейства като Съживяване, разкри пред нас Ирина Голева - основен персонаж в пройзведението и инициатор на идеята.

Интервю на Яница Маринова, Информационна агенция КРОСС

Как се роди идеята за мултижанровият пърформанс ,,Ноктюрно - от прахта до сиянието"?
Нашето сдружение ,,По действителен случай" работи върху авторски текстове и всичко, което се измисля за нашите представления пърформанси, се започва от нулата и се постига нещо, което ни вълнува в този момент. Решаваме кое е онова, което ни вълува, провеждаме изследвания и създаваме този продукт. В първата част изследваме баналните, битовите страни в отношенията на двама души, обикновените прашни проблеми, съпътстващи всяка връзка. Втората част е посветена на хората-тресчици, мятани насам-натам от бурните води на неподвластни на тях събития - икономиката, политиката и др. В третата част се открива съединението между двамата - по-силно дори от любовта.

Колко време отнема?
Ралично е ... При предишния ни проект, процесът продължи около година и половина. Сега също повече от година.

Как подбрахте екипа?
За всеки един е мислено поотделно. За нас това е най-важното- хората, с които работим. Това стои в основата на цялата ни работа. Още като го замислях като идея си представях бийтбокс и контрабас, за това поканих Skiller и Мария Илчева.

Как се съчетават музика, текст, и танци?
С мого работа. Около три месеца неспирни репетиции всеки ден.

Колко голямо е разстоянието от прахта до синевата?
До синевата... се стига по нормалният път, разстоянието винаги е някакъв път...

Може ли да определим сиянието като любовта, която ни свърза и това ли е основното посление, което Вие отправяте?
Да, и може би онова, което е отвъд любовта. Едно е усещането, когато двама души се обичат и друго, когато преминат отвъд това. Това състояние настъпва, когато те си вярват. Когато се стигне до него, двете души са като стиковани, тогава идва самото Сияние.

Как се чувствате в образа си?
Това, което се опитваме да направим е, че не влизаме в роли, а използваме това, което сме ние. Вземаме неща от живота и се опитваме да ги пресъздадем по- много близък начин до аудиторията.

Какво има в мозъка на Ирина Дочева, сега, когато е извън лицето на сцената?
Сега в мозъка ми се позиционира мисълта- как мина, какво беше, през какъв път минахме, какво преживяхме. Сега ми е интересно да чуя мнението на публиката.

Различно ли е всеки път усещането на сцената?
Абсолютно. Самото представление е на такъв принцип, имаме основа, на която импровизираме. Ние не знаем какво ще се случи в определени моменти. Залагаме на свободата нещата да се случват сега, но разбира се, за да се достигне до този момент, се работи много.

От тук на къде?
Къс следващото представление, животът на това, животът на другите..

Ако трябва с една дума да обобщите ,,Ноктюрно-от прахте до сиянието", коя би била тя?
Съживяване!

От къде получихте финансиране?
Единственно от Министерството на културата.

Разбрахме , че имате номинация за Икар, очаквате ли награда?
Минала съм през тази еуфория с наградите. През 2007 г. получих тази награда, тогава музиканта , с когото работих, беше номиниран за авторска музика. Това е много особен момент в живота на твореца. Ние гледаме да не мислим за това, защото това само по себе си е много опасно. Самата награда е признание и прекрасно нещо. Всеки един поотделно заслужава тази награда, някък си ми се струва по- редно самата тя да се раздели на три. Винаги съм се ръководила от това да създаваме нещо различно, за това подбрах именно тези хора. А наградата, тя не от първостепенно значение...