Водещ: Днес е Ден на траур в Москва и цялата Московска област в памет на загиналите в самоубийствения атентат на летище „Домодедово". Там атентатор са самовзриви и уби 35 души, а близо 180 бяха ранени. Какви са поуките, които може и трябва, по-скоро, да си извлечем от този терористичен акт. Гости на „Денят започва" са Славчо Велков - експерт по сигурността и борбата с тероризма и Васил Велков, който е екс командир на Специализирания отряд за борба с тероризма и бивш директор по сигурността на Летище „София". Само да ви кажа един любопитен факт, в студиото ни са двама братя, така че ще имаме две различни гледни точки. Благодаря ви, че сте тук толкова рано сутрин. Кой от вас е по-големият?
Васил Велков: Аз.
Водещ: Васил Велков, с вас да започнем. Казват, че „Домодедово" е било едно от най-охраняваните московски летища. Как така се случи, че охраната на най-пазеното московско летище беше толкова лесно пробита и толкова хора паднаха жертва на терористичния акт?
Васил Велков: Действително е така. Аз лично познавам летище „Домодедово" и другите московски летища и още петдесетина по свят. Но, как да ви кажа, Русия в продължение на няколко години е подложена на жестоки терористични атаки. Опитаха в метрото, опитаха в летищата. И от това, което имам като информация от този изминал ден, мога да кажа, че проникването на терористите е станало в една обществена зона. Вероятно мерките за сигурност са повече съсредоточени в зоните за сигурност на летището - след чекирането на пътниците, въздухоплавателните средства. И проникването, до колкото разбрах, е станало през паркинг, където не е осъществяван контрол на влизащите посрещачи в терминала. Така че, сигурно има слабости в системата за охрана. Много е трудно в едни такива големи летища в салоните за посрещане да се осъществява контрол. Видео-контролът обикновено е последствен - да видим поражението от взрива или да разпознаем влизащ или излизащ. Така че сигурно има слабости. Такива са и оценките на ръководството.
Водещ: Самият президент Дмитрий Медведев каза, че ще търси отговорност пряко от ...
Васил Велков: Да. В същия момент ръководството на „Домодедово", то е частна структура, заявява, че нямат отговорност за тези обществени зони. Вероятно там има отговорност вече руската полиция и другите служби, които имат отношение.
Водещ: Руският президент обаче каза - ние се нуждаем от сигурност на летищата, каквато има в Израел и САЩ. Защо тези летища бяха дадени от Медведев като пример? Какво им е по-различното на тези летища - Израел, САЩ?
Васил Велков: Много е по-различно. Много е по-различно. Пак искам да ви кажа, добре познавам летище „Бен Гурион" и в последната си година в битността си на директор по сигурността на летището бях там на един специализиран курс. Не на самото летище, но при тази служба, която се занимава със сигурността на гражданската авиация. Там обстановката е такава, имайте предвид, че тук са идвали израелски специалисти, не в кавички, специалисти, които са се учудвали на свободията. Не само на летището, а въобще. Казват - как може това голямо заведение тук да няма металдетекторна рамка, да няма рентгени и т.н. Там е превърнато в държавна политика. Аз имам чувството, че там, ако...
Водещ: С оглед на това, че в Израел мъжете си ходят с шмайзери по улиците, тук наистина е демокрация, да.
Васил Велков: Ако настъпи някакъв мир някога, половината израелски народ ще остане без работа. То е навсякъде - то е в детски градини, то е в заведения, а на летищата да не говорим. Там девет кръга има за сигурност и наблюдение. Но въпреки всичко, въпреки всичко, примерно в едни обществени зони, паркинги пред летищата или близо до тях не е изключено да се получи пробив.
Водещ: Добре. И към г-н Велков, Славчо Велков, дали Русия, която си дава ясно сметка, цялото руско общество и ръководството на тази страна, че са в особена ситуация, че са застрашени от тероризъм повече от други държави, дали не подцениха наистина опасността? Ето - пробив в системата за сигурност страшен.
Славчо Велков: Не бих се наел с такава оценка, но искам да дам един такъв пример. Преди месеци ваш колега запита премиера Путин - когато спят с президента Медведев, кой управлява държавата и отговорът беше, че те спят на смени. Не знам точно тази нощ кой е бил на смяна, но така или иначе има някой отговорен. Аз искам да кажа няколко думи за това, че нашият разговор, както винаги, има последствен, коментарен характер, а не превантивен характер. Във връзка с вашия въпрос. Защото само преди месец и малко един от емирите, т.нар. Кавказки емират, обяви, че ще залее с кръв големите градове на Русия. Проблемът там е ясен. Ясни са страните - кой, как участва в конфликта. Реалността е съвсем друга, обаче. Както винаги, така и сега ще се случи - драконовски мерки за сигурност на прима виста, след това постепенно отслабване, тъй като никоя държава в света не може да ги поддържа на такова ниво, с толкова много хора, с толкова много пари. Сега и в нови зони вече, които са не охранявани, и на тях им се обръща внимание. И когато системата за сигурност започне да заспива, се нанася ударът. Ето, в това е проблемът. Така че, къде ще бъде търсена отговорността, е съвсем отделен въпрос. Въпросът е да анализираме, да търсим причините и да правим превенция. Всичко останало от рода на ние ще открием извършителите и сурово ще ги накажем - ще ме извините за израза, но е бля-бля.
Водещ: Точно това казаха и президентът и премиерът на Русия вчера - възмездие ще бъде дадено, ако бъдат намерени, те ще бъдат на място унищожени. Защо да е бля-бля, не е ли това тонът, с който се говори на терористите?
Васил Велков: Добре, ще ви кажа следното. Извършителят вече не може да бъде намерен, защото може, ако го зашият, да го убият още един път. Всичко това звучи внушително и гордо, но то е с чисто политически оттенък, предстоят избори, изобщо не трябва да се губи доверието. Защото в същото време вижте ударите. Хайде да започнем с московското метро - 10 за 10 години. Московският театър, Беслан - стотици, хиляди жертви. И какво от това? Причината е много по-дълбока. Ако търсим причината, тук трябва да кажем и за нас и за всички останали, при нас такава обстановка няма, разбира се, изрично го подчертавам, слава Богу Стара планина не се казва Кавказ, но ти каквото насадиш, това отглеждаш. Ако си отглеждаш терористи във вътрешния двор, ти няма какво друго да очакваш. Ако натискаш, ако използваш насилие за решаване на определени етнически, политически и религиозни проблеми, ако не уважаваш другостта, ако не натискаш другия да променяш имената му, религията му, ти няма как да не бъдеш подложен на тази заплаха. Аз тази сутрин се събудих с мисълта, забележи, че ако някой малоумник не беше измислил Възродителния процес, нямаше да има т.нар. турски тероризъм в България, защото това е провокиран отговор на вече осъществено насилие срещу някого. Това е истината.
Водещ: Може би тук за политическия момент заговорехме, още малко ми се иска да поговорим. Аз смятам, че думите на Путин, много ясният подтекст, съдържаха възмездие в смисъла на - ние ще ударим сега в Северен Кавказ. Това беше смисълът на думите му, а не просто възмездие срещу някакви...
Славчо Велков: Именно. Между другото, това, което се получава, анализаторите, които следят внимателно проблематиката, знаят - преди седмица и половина беше ликвидиран един от емирите на Кавказкия емират. Това също е отговор. Ние трябва добре да знаем. И когато ти влезеш в спиралата на насилието, която всъщност е спирала на абсурда, от там излизане няма.
Водещ: Тя се възпроизвежда.
Славчо Велков: Снощи министър-председателят в Япония каза - ние водим балансирана външна политика с арабския свят и за това заплахи за България няма. В това има нещо дълбоко вярно. Но дали водим точно такава балансирана политика в Афганистан? Или пък Барак Обама обяви и той гордо, че никога „Ал Кайда" не е била подложена на такъв силен натиск, както тази година в Пакистан, 2010-та. Но пък никога годината не е била по-кървава от тази.
Водещ: Вчера премиерът даде и един много нагледен пример, каза - тук на всеки ъгъл има дюнер. Ерго отношенията ни с арабския свят са много добри, развиваме си бизнеса. Може ли дюнерите да са аргумент в борбата с тероризма?
Славчо Велков: Това може да се каже, че е леко на шега. Премиерът гледа малко по-общо нещата. Той не е специалисти по арабския свят. В голямата си част тези дюнери, такова понятие дюнер в арабския свят няма те идват от друго място, от съседна Турция. Арабското название и приготвяне е по съвсем различен начин. Но това няма нищо общо, дюнерите нямат нищо общо със сигурността.
Водещ: Добре, да чуем и вашия брат Васил. Винаги следите и подозренията вървят при такива терористични актове към Северен Кавказ. Имат ли експертите основание винаги да тръгнат натам, когато стане въпрос за терористичен акт?
Васил Велков: Безспорно огнището на заразата е там. Но когато започна първата чеченско-руска война, вие знаете, че там имаше наемници, биатлонистки и стрелци от Латвийските държави, т.е. от Прибалтийските държави. Така че и сега казват, че физиономията на този е била европейска. Ние знаем, че и англичани, и американци, и германци отиват и се прекръстват в Афганистан. Не е въпросът в извършителят. Славчо каза - насилието ражда насилие. Нека се върнем далеч в историята. Ето, след един месец ще стане 23 февруари - Деня на съветската армия. 1943 г. е изселено по заповед на Сталин цялото население на Чечня, което не е рускоезично, в Казахстан. Върнали са се от там след 20-тия конгрес на КПСС. Тези, които са възрастните, дето в началната война, първата война играеха там техните танци, те всичките са живели и отраснали в Казахстан. От тогава. А много преди това, да не говорим.
Водещ: Като говорим за корените, има ли полезен политически ход Русия, за да излезе наистина от вече възпроизвеждащата се спирала на насилие, тръгнала от тези проблеми?
Славчо Велков: Има.
Водещ: Какъв е?
Васил Велков: Има, разбира се. Ако реши политически и кардинално въпроса, казуса с Кавказ. Но това е вече въпрос на желание и воля на руското политическо ръководство. Да продължа това, което той каза, да се върнем 150-200 години в Кавказ и ще видите, че тези хора са били мачкани, тъпкани и винаги с въоръжена сила е упражнявано насилие върху тях. Нищо друго не може да се очаква. И това, което вие питате, важи за целия свят и за геополитиката на САЩ, в която, естествено, и ние участваме по някакъв начин с контингенти в различни мисии. Най-после с тези другите, с различните трябва да се седне на масата за преговори. Това да заявяваме, че не преговаряме с терористи, според мен, е не безумие, а нещо, което не може да бъде обяснено, че едно е да преговаряш, друго е да правиш отстъпки в преговори. И да се разберем кой, какво иска, ето като тази червена линия тук, кой докъде може и в края на краищата да започне някакъв мир. Защото ако искаш с война да насаждаш мир, можеш да пожънеш само това, което видяхме. Сега това, което виждаме, е третата чеченска война всъщност. Но тя вече не е само чеченска, а е обхванала и други територии.
Водещ: Това исках да ви попитам на финала - по-лесно ли е да водиш война срещу една армия, колкото и многобройна да е тя, колкото и модерно въоръжена да е тя, отколкото да водиш война срещу камикадзета?
Славчо Велков: Говорим за един феномен, с който ще си имаме тепърва работа, дай Боже да не бъде тука в България, но както видяхме, България е на вън. Загина и българин. Днес е ден на траур и за семейството на този човек, и за британци. И това беше замисълът, международното летище, загиват и други хора, те осъждат рязко акта, но в същото време техните ръководства ще натякват оттук нататък за политиката, която води Русия.
Водещ: Същото беше през 2002 г. театъра на Дубровка и постановката ...
Славчо Велков: Именно. Така че феноменът камикадзе от изключение започва да се превръща в правило. И трябва много добре да го познаваш, за да противодействаш. Има, разбира се, противодействие. Разбира се, че има. Но противодействието е да отстраним причината - да не си отглеждаме терористи.
Водещ: Финални думи и от вас, г-н Велков, Васил Велков.
Васил Велков: Профилактика, профилактика, профилактика. Още от малки децата, планове за действие при кризисни ситуации във всяка икономическа структура, в това число и по проблемите на тероризма, наред с природни, стихийни бедствия и т.н. И така, както ги учим да преминават правилно улиците децата, така трябва много внимателно да им подадем и в интернет пространството, и в компютърните игри не да се учат да стрелят, да убиват, а да има и казуси как да оцелеят. Защото аз ще ви кажа, че при едно извикване в едно израелско летище или когато те обслужват полет, аз съм обслужвал заедно с тях стотици за 15 години, и когато секюриити мениджърът - бомба, пътниците знаят какво да правят. А ако вие извикате в терминала, който и да е - бомба - ще има да гледат, ще кажат, кой се шегува и т.н. Аз лично съм го наблюдавал това нещо. Когато човек е залегнал - по-малко поражения, когато знае какво да прави - по-малко поражения. Да не говорим за превантивност.
Славчо Велков: Всичко това, обаче без всяване на паника и напрежение, защото ние не сме в такава обстановка и слава Богу, че не сме.
Водещ: Безкрайно ви благодаря за този разговор.