Ищците са представлявани от адвокат Ели Христова и адвокат Росен Христов, а ответната страна - от адвокатите проф. Вл. Петров и Любомир Денев и юрисконсулти на МРРБ и Областната администрация - Пловдив.
Апелативният съд е оставил без уважение доказателствените искания на Симеон Борисов Сакскобургготски и Мария-Луиза Борисова Хробок, направени чрез процесуалните им представители заедно с въззивната жалба, а именно да се приемат писмени доказателства / кореспонденция /, да се допусне разпит на свидетел, както и назначаването на съдебно - техническа експертиза, която да извърши смесено историческоправно и сравнителноправно изследване на статута и дейността на цивилната листа на монарха в конституционните монархии, респективно в Царство България до 1946 г. и да отговори на въпросите: какви са били функциите на Интендантството на цивилната листа на Н. В. Царя в България, на чие подчинение е било, с какви средства е оперирало, чие имущество е управлявало и под чие управление се е намирало, разполагало ли е интенданството с държавнически правомощия, кой е назначавал и освобождавал служителите. Съдът е преценил, че исканията не следва да бъдат уважени, тъй като писмените доказателства и разпита на свидетеля са неотносими към делото и не са от значение по спора, а съдебната експертиза е недопустима, защото с нея се цели отговор на правни въпроси, което е задължение на съда и той не може да бъде освободен от това си задължение да познава и прилага законите към правно - релевантния момент.

Информационна агенция КРОСС припомня, че Пловдивският окръжният съд при постановяване на решението си, с което беше отхвърлен иска, предявен от Симеон Сакскобургготски и неговата сестра срещу Държавата, с които се претендира да се признае собствеността им и да им се предаде владението върху бившия царски дворец „Кричим" и върху ниви от 371,5 дка прие, че решение № 12/1998 г. на Конституционния съд, с което е обявен за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници /1947 г./ има единствено правоустановяващо действие. Така, това решение на Конституционния съд не може да възстанови пряко права на собственост на ищците. Прието е също, че Интендантството на цивилната листа на Царя е държавно учреждение, разпоредител със средства от бюджета - предоставяни от българската държава, чрез ежегодните закони за държавния бюджет, приемани от Народното събрание. Интендантството има права да придобива имущество и е създадено с цел нормалното осигуряване на монархическата институция. Така ясно е разграничена възможността да се придобиват права лично за Н. В. Царя и да се придобиват права за самото Интендантство като държавна институция, призвана да обслужва монарха. Според съда дворецът „Кричим" не е имот, придобиван от името на Царя, лично за него, в качеството му на частен субект.

/КП/