София /КРОСС/ Настояваме за незабавно възстановяването на финансирането на БАН, за изтеглянето от парламента на закона, с който се ликвидира БАН, да бъдат спазени договорките с премиера и не на последно място - категорично настояваме за оставката на министър Игнатов, като основен виновник за това състояние. Има много мотиви за това, като основното е некомпетентност по отношение на БАН, заяви проф. д.ф.н. Валентина Петкова от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН от името на Гражданското движение за защита на науката и образованието в България, на  пресконференция, предаде репортер на Информационна агенция КРОСС.

Проф. д.ф.н. Владимир Добрев от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН съобщи, че Гражданското движение за защита на науката и образованието в България беше основано през 2007 година. От май същата година движението започва да се организират улични протести и постига известни, макар и малки резултати, каза професорът. Сега се борим със закон, който де факто ликвидира БАН, каза проф. Добрев. Той съобщи, че в подкрепа на Българската академия на науките има вече стотици подписи не само в страната, но и в международното пространство. Според него, това е едно международно признание за нашата академия на науките, каза професорът.

Доц. д-р Олег Йорданов от Института по електроника при БАН че Сергей Игнатов успява да се продаде в медиите като реформатор. В момента точните науки са силно редуцирани. Ние сме шампиони по спад на изучаването на природните науки в света. От 52 висши заведения само в 4 се предлагат дипломи по математика и природни науки. Местата за докторанти по природни и математика не се заемат повече от години. В БАН като в истински научен център разпределението е 70% за природните науки, 15% за обществените науки. този тип специалности изчезват от българското общество. Причината е в политиката на управлението на държавата. На тези науки се гледа като на вид различна армия в развитите държави. Ние сме стигнали до положение, че като си отиде нашето поколение няма да можем да възобновим този тип науки, казаха от движението. Подходът към образованието не може да бъде решен от сегашния министър. В момента учениците, когато излизат от училище са абсолютно неподготвени, твърдят от движението. Може би БАН и СУ са най- близки до световния стандарт и именно, навярно заради това, те са подложени на унищожение. Ние не разбираме как Игнатов успява да се продаде като реформатор, защото той е истинската причина за това състояние на българското образование.

Проф. д.х.н. Георги Вайсилов от Химическия факултет на СУ "Климент Охридски" каза, че в СУ „Св. Кл. Охридски" проблемите са преди всичко финансови, тъй като бюджетът му е намален с почти 20%, което не позволява да се покрият дори и някои от основните разходи на университета. Няма достатъчно средства за снабдяване с материали, ограничава се развитието на работещите в университета. При малките университети, които нямат такива проблеми има бурно развитие на академичния състав и ще се достигне до пренасищане от много професори и доценти. Системата за субсидиране от държавата не е свързана с качеството на обучението и на научните изследвания. По- доброто качество на обучението в СУ не се отчита при това субсидиране. Ние искаме корекция на коефициента за природните науки в Софийския университет. Фондът за научни изследвания бе намален с 44% и това продължава вече втора година.

Проф. д.м.н. Огнян Кунчев от Института по математика и информатика при БАН,заяви, че в момента млади български учени искат да работят в България но няма възможност, защото те трябва да започнат с 400 лв. Трябва да има добре планирано финансиране на науката и образованието. Има пари и това са европейските фондове, а работата на правителството е „Вода гази- жаден ходи", защото не знаят как да вземат парите от някои от Оперативните програми и да подпомогнат тази област.

Проф. д.м.н. Николай Витанов от Института по механика при БАН заяви, че ако не се предприемат мерки, българското образование ще умре. Той съобщи, че си е направил труда да проучи какви са приходите на научните работници и дали тези приходи им стигат да покрият минималното си съществуване- като се изключват всякакви „екстри". Той конкретно посочи , че за седем години един български доцент е с 20 хиляди лева „вътре". Какво искаме от тези хора при това положение, след като тези хора не могат да живеят?, зададе въпрос професорът. Защо учените бягат в чужбина- просто, защото отговорът е в заплащането.

Заплатите в БАН номинално са 850 лв. на професор, доктор на науките. В последните месеци имаше съкращения, получавахме по 680 лева, казаха от БАН. Тук става дума за професори със солиден стаж, но, когато стане въпрос за младите, те са минус поне с още 200 лева.

/ВН/