Военните аташета - поредната жертва на недомислията в Закона за досиета
Секция: Коментари
27 Януари 2011 23:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

София /КРОСС/ "По повод на заявените намерения на министъра на отбраната за отзоваване на военните аташета, които са принадлежали „към структурите на ДС" трябва да уточним следното: Почти навсякъде в света военните аташета принадлежат към структура, която е във военното разузнаване на страната като част от Генералния щаб /днес Щаб на отбраната/ или към Министерството на отбраната. За дипломатите и военните това не е тайна". Това се казва в становище на Центърът за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Ето и пълният текст на коментара:

"Както в България, така и в други страни, стратегическото военно разузнаване никога не е било част или под шапката на ДС. То винаги е било част от Въоръжените сили на държавата и е изпълнявало ежедневната си войскова дейност, гарантираща суверенитета и териториалната цялост на страната и затова не е могло да бъде репресивен орган.
Военните аташета никога, нито преди 1989 г. нито днес изпълняват разузнавателни задачи с агентурен характер. Освен че представят нашата страна, те дават военната експрертиза, военната част от анализа, на базата на официалните си контакти и наблюдения. Днес върху тях лежи отговорността за голяма част от военното ни сътрудничество със страните, в които са акредитирани.
Друг е въпросът, че както във всяко ведомство, така и в МО и ГЩ ДС и в частност Трето управление, военно контраразузнаване, са привличали свои сътрудници, но те са единици и не можем да ги приравняваме с всички офицери от РУ.
В случая с военните аташета най-ярко проличава колко сбъркан е закона за досиетата и как се злоупотребява с него. Архивите и на военното разузнаване трябва да се отворят, но не със закона за досиета, а с военен закон.
Заявените от министъра на отбраната намерения основателно пораждат съмнението, че това е продължение на спора му с президента за назначаване на свой човек за началник на Служба „Военна информация". В нито една демократична държава не си позволяват да политизират армията, а още по-малко да се посяга към такива спицифични, високоекспертни сктруктури като военното разузнаване.
За българското Военното разузнаване, което се реформира и работи по съвършенно нови задачи и има изключително добро сътрудничество с нашите партньори, миналата година в Брюксел беше направена оценката, че е в "елита" на военното разузнаване на НАТО.
Тук има аналогия и с някои аргументи от дебата за българските дипломати, попаднали под закона за досиетата. Много от военните ни аташета завършиха военни академии на САЩ и други страни-членки на НАТО и имат своя принос за членството ни в Алианса. Освен това, както и много от дипломатите ни са изключително уважавани и високо ценени от нашите партньори.
Всяко намерение за масови чистки в тази чувствителна сфера ще нанесе много повече щети, отколкото същата процедура в дипломацията. Един военен специалист, който освен че има подготовка във военно училище и военна академия, служба в поделенията на БА и в оперативните щабове, но и със завършени стратегически курсове и военна дипломация, се изгражда над 15 години. Аналогично, един млад разузнавач пък се става след 10-15 години. Затова намеренията на министъра на отбраната тук се различават от усилията му за овладяване на началническото място на служба „Военна информация" с това, че би нанесъл разгромяващ удар и върху тялото на такъв важен за националната сигурност инструмент, част от този на НАТО и Европа и за дълги години би снижил ефективността на неговата дейност, която е част от дейността на аналогичните служби на съюзите, в които членуваме.
След дебатите по дипломатите и сега - по военните аташета, не би трябвало да има и капка съмнение в предложенията за незабавна промяна на Закона за досиетата, разкриване и осъждане на истинските доносници, състава на политическата полиция и най-вече ръководителите на режима, наложили политиката и методите му, както и изваждане от него на текстовете, касаещи военното разузнаване и външнополитическото и научно-техническото разузнаване. Само така ще затворим завинаги тази срамна страница от историята си без да накърним националната сигурност".

/КП/