Интервю на Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС


В петък видяхме как по време на протеста пред националната телевизия и министерството на информацията в Кайро младежи стояха върху танковете с плакати, на които се четеше „Армията с народа за сваляне на правителството”. Според Вас възможно ли е египетската армия да заеме страната на протестиращите?
Историята показва, че армията винаги е в страната на народа, затова, както виждаме, военните не използват никаква сила срещу демонстрантите.
Ако върнем лентата назад, последно подобни събития имаше през януари 1977 г. Тогавашният президент Ануар Садат поиска от армията да излезе по улиците, но военните поставиха две условия – да се отмени решението за увеличаване цените на хляба и да бъде обявен военен час, за да няма сблъсъци между народа и армията. След няколко месеца министърът на отбраната си плати сметката за това и беше отстранен от поста си.
Както виждаме в момента протестиращите сами призовават да дойде армията и да ги защити. Историята на Египет показва, че тя винаги е в добри отношения с народа.

Виждаме какво става в момента не само в Египет, но и в други арабски държави, например в Тунис…
Революцията в Тунис оказва влияние в целия арабски свят. Демонстрации има в Алжир, Йемен, Судан и т.н. Тунис подейства като сигнал за пробуждане за хората в останалите арабски страни. Между Египет и Тунис има разлика, но общото е младежката вълна, която тръгна от „Фейсбук” и „Туитър”. Можем да кажем, че демонстрацията започна от младото поколение, което няма нищо общо с партиите, но има силно желание за политическа и социалната промяна.

Г-н  Бакари, можем ли да говорим за една своеобразна Перестройка в арабския свят?
Не съвсем. Ако има Перестройка, трябва да има кой да я води. Ще бъде жалко, ако някоя партия, като „Ислямските братя” например, се възползва от младежката инициатива. Младите хора излязоха абсолютно спонтанно в почти всички градове в Египет без да има кой да ги ръководи.

Вчера обаче в Египет се върна Мохамед ел Барадей (бившият генерален директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
От година той е начело на едно движение, което се казва „Движение за истинска, демократична промяна в Египет”. Барадей е човек, който е популярен не само в Египет, но и в целия свят. Властта се страхува от него и когато пристигна той беше арестуван за няколко часа, а след това поставен под домашен арест. Мохамед ел Барадей не е партиен лидер и затова хората, особено младите, го харесват.

Вие виждате ли го като бъдещия президент на Египет?
Той поиска промяна във властта и заяви, че е готов да води страната към такава промяна. Тезата му е, че страната има нужда от 10-15 години, през който обществото да извърви пътят към демокрацията. Трябва да признаем, че в Египет наистина няма демокрация. Хората не знаят как да използват инструментите на демокрацията. Ето днес в цялата страна няма интернет, няма мобилни телефони, всички комуникации са спрени, само и само да се защити властта. Мисля, че президентът Хосни Мубарак много закъсня с обръщението си към народа. Може би го е страх, че нещата все пак ще се развият като в Тунис, където Бен Али излезе и говори на хората, но те пак го свалиха. Моето усещане е, че дори ако днес Мубарак смени цялото правителство, това няма да е достатъчно.

В крайна сметка ще успеят ли протестиращите да променят Египет и възможен ли е тунизийският сценарий там? Каква прогноза бихте направил?
Според мен има два или ри сценария. Първият, е Хосни Мубарак да свали правителството, да вземе много силни решения за промяна, включително в Конституцията и да поиска разследване на случаите, при които в различни градове бяха убити няколко човека.
Вторият възможен сценарий е тунизийският, т.е. протестиращите да продължат до край.
Третият вариант, който обаче не е много вероятен, тъй като властта е взела мерки в това отношение, е военният преврат.

Възможно ли е това в Египет?
Малко е вероятно, защото от години системата е такава, че постоянно има смени и военните не се познават добре по между си. Например, едно отделение идва в Кайро, а след два месеца отива в Аслан, а от там идва друго отделение.

Разбирам, по този начин самите военни си нямат доверие, тъй като не успяват да се опознаят добре?
Именно. Нямат си доверие и не се познават.