„Галин Малакчиев беше много прям човек, това не се харесваше на мнозина, той беше на моменти и странен, особен. Аз се гордея, че той ме приемаше в своя кръг, имам прекрасни спомени от срещите си с този голям наш творец, който буквално взриви, промени представите ни за модерно изкуство, той е скулптор наистина на европейско ниво", подчерта на официалното откриване на изложбата министърът на културата Вежди Рашидов.

„Галин Малакчиев започна като завършен творец, изпреварил развитието на скулптурата ни, той беше с изострени сетива за болката и страданието", каза в словото си при откриването на ретроспективната изложба акад. Светлин Русев.
Колекционерът Боян Радев обяви при откриването на експозицията, че ще дари на бъдещия Музей на модерното изкуство в София една от творбите на Галин Малакчиев, които притежава.

Изложбата на Галин Малакчиев в галерия „Средец" ще продължи до 4 март т. г. Ценителите на изкуството за първи път могат да видят заедно творби на Малакчиев от колекцията на Боян Радев, както и скулптура от дърво, подарена на тогавашния директор на театър „София" Николина Томанова и съхранявана в театъра до днес.
Посетителите на изложбата ще научат повече и за дипломната работа на Галин Малакчиев - „Африка" /днес на „Цариградско шосе", след „Плиска"/, - която той прави за два дни, след като комисията не го допуска до защита с творбата „Момче с лък".

Скулптурите на Галин Малакчиев са всеки ден пред очите на хората - „Лиляна Димитрова" - фигура /днес пред Софийската градска художествена галерия - СГХГ/, декоративна пластика /1969, Съюз на българските писатели/, "Светлина" - стъклобетонна декоративна решетка във фоайето на Електроинженерния институт - Варна /1968/, декоративна пластика в хотели на „Слънчев бряг" и „Златни пясъци" /1966-1970/, фасадната решетка и монументалната пластика на аерогарата в Русе, керамичната стена за интериора на ресторант "Пълдин" в Стария Пловдив, монументалната колона "За Буквите" в градинката пред НДК.
Галин Малакчиев прави една самостоятелна изложба - през 1982 г., в сградата на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 в столицата. За нея той печели Голямата награда за кавалетна пластика на името на Марко Марков. Има награди от биеналета, изложби и други.
Днес произведения на Галин Малакчиев се съхраняват в Националната художествена галерия /НХГ/, СГХГ, Художествената галерия в Пловдив, галерия "Сезони", театър "София" и други.
Много от произведенията му се намират в частни колекции. Баща му Христо Малакчиев е кавалерийски царски офицер от Русе - обстоятелство, което създава доста пречки пред талантливия скулптор. В периода 1949-1951 г. Галин Малакчиев е оксиженист на строежа на Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Там се научава да работи ковано желязо - още преди да е станал скулптор.
След три години в казармата като трудовак първо следва архитектура. След това в Художествената академия учи една година и я повтаря, за да бъде в класа на проф. Любомир Далчев, брат на поета Атанас Далчев. През 1961 г. завършва скулптура при него.
Едва на 40-годишна възраст Галин Малакчиев успява да навлезе в професионалните скулптурни среди, но го прави много активно. Още с първото си участие в Обща художествена изложба печели одобрение. Въпреки че е лишен от отличие, именно неговата работа "Пълнолетие" е избрана за участие в Парижкото биенале на младите творци. През 1964 г. получава втора награда на СБХ за творбата си "Арлекин. Баланс".
Работи кавалетна и монументална пластика, релеф, видим бетон. След 1973 г. се мести в село Батулия, близо до Своге, където създава някои от най-известните си творби и сам, с помощта на жена си Цветана, която нарича "чирака - магьосник", построява ателие.
Изложбата в галерия "Средец" е организирана от Министерство на културата със съдействието на Цветана Малакчиева, акад. Светлин Русев, Боян Радев, Ангел Симеонов, д-р Колю Бянов, театър "София", СБХ, Дени Кръстев, НХГ, СГХГ.

/КП/