При встъпването си в длъжност преди повече от три десетилетия Хосни Мубарак обеща да отмени извънредното положение в Египет и да ограничи всевластието на президента. Това беше едно празно обещание. С постоянното оправдание за латентната война срещу ислямистите Мубарак цeментира както властта на тоталитарния си апарат, така и подкрапата на Запада.

Изборни фарсове и репресии

Противниците на системата Мубарак биваха брутално малтретирани и осъждани на смърт. Дори и последните уж свободни президентски избори през 2005 година бяха чист фарс. Западът си затвори и двете очи. От геостратегически съображения продължи да стои зад един властелин, чийто режим с лекота прибираше обществените пари в собствения си джоб, докато масите постоянно обедняваха.

Точно от това се възползваха ислямистите от Мюсюлманското братство и заеха позициите, изоставени от държавата и нейните инститтуции, пренебрегващи социалните си задължения. 30% от египетското насeление живеят в бедност. Почти половината от 80-те милиона египтяни са принудени да преживяват с по-малко от два долара на ден.

Най-вече египетската младеж изпитва на гърба си безперспективността, породена от липсата на достъп до образование, работа и участие в обществения живот. Върху тази благодатна почва растат симпатиите към радикалните ислямисти.

Телевизията, интернет и другите форми на модерната обществена комуникация промениха очакванията на хората и помогнаха за разпаденето на закостенелите структури. Ако промяната се осъществи без Египет да изпадне в хаос и още по-голямо кръвопролитие, това ще бъде сигнал, който ще отекне надалеч.

Свободата е ценност, но и бизнесът е важен

Америка и Европа пропиляха много време, в което можеха целенасочено да подкрепят силите на прехода и своевременно да застанат на страната на народа. При това Западът няма право да жертва собствения си идеал за свобода пред олтара на геостратегическите интереси.

Този, който се бие в гърдите, че спазва човешките права, а в същото време поддържа диктатори, губи доверието на хората не само в Близкия изток. Подобно поведение води и до засилване на религиозния екстремизъм и фанатизъм в света.

/ЦГ/