Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Сергей Игнатов, министър на образованието, младежта и науката, проф. Иван Младенов, ст. н. с. І ст. дфн в Института по литература към БАН
бТВ, "Сеизмограф"
Водещ: Здравейте, министър Игнатов.
Сергей Игнатов: Здравейте.
Водещ: Радвам се да ви посрещна в студиото на „Сеизмограф". Изненадата за Вас е проф. Иван Младенов, доктор на филологическите науки, предполагам - приятна, защото виждам, че се усмихвате, най-добрият български...
Сергей Игнатов: Разбира се.
Водещ: Заповядайте, г-н Младенов. Поканих го, защото се знаете отдавна. Той работи в Института за български език на БАН и за литература. А това са два отделни, така ли?
Проф. Иван Младенов: Да.
Водещ: Значи има отделно институт за литература и институт за български език. Това може да се събере в едно, като ще говорим за реформи.
Проф. Иван Младенов: В никакъв случай.
Водещ: Не бива ли?
Сергей Игнатов: Не.
Проф. Иван Младенов: В никакъв случай.
Водещ: Добре.
Сергей Игнатов: Различни са областите.
Водещ: Проф. Младенов работи в Института за литература на БАН. Той е загрижен както за оцеляването на академията, така и за нейното модернизиране и има много свежи идеи за това как лесно и бързо да се трансформира. Но преди това да стъпим върху някои факти от седмицата за разговора, който предстои.
Във вторник премиерът Бойко Борисов обяви, че внесените от ГЕРБ промени в Закона за БАН ще бъдат изтеглени от парламента. Борисов уточни, че решението не е свързано с позицията на президента, който в специална статия заплаши с вето и предложи 15 алтернативни идеи за реформи в академията. Според Борисов пъкленият план на Първанов бил не да помогне на диалога, а да попречи на изтеглянето на проекта, защото щяло да изглежда, че то е направено под натиск. Освен в научния сектор, министерството на Сергей Игнатов има сериозни задачи и в средното образование. Международно изследване за знанията на 15-годишните ученици показа, че в различните области - четене, математика и природни науки между 39 и 47% от българчетата не покриват граничния праг на грамотност. В Брюксел беше създадена експертна група, която да се бори с неграмотността в цяла Европа. В същото време Игнатов разбуни духовете с изказването, че за 48% от първокласниците българският не е майчин език. Оказа се, че такава статистика няма и министърът се извини. Иначе, през седмицата образователното ведомство представи нова система за опазване на матурите от изтичане на информация. Отпадат трите тестови варианта, които се разпространяваха в училищата ден преди изпита. Сега въпросите ще стават ясни минути преди препитването.
Министър Игнатов, как смятате, има ли сделка - оттеглен законопроект, оцеляла академия срещу удобна, изгодна за управляващите експертиза?
Сергей Игнатов: Не, сделка няма. Първо, няма война. Всички - и представителите на академията, и представителите на управлението, и на опозицията, тъй като бяха внесени... всяка ПГ внесе практически свои законопроекти.
Водещ: Имаше още три, да, освен представеният от вас законопроект.
Сергей Игнатов: Всички са водени от единственото желание да се подобрят условията за научни изследвания в страната. Това не е война. Въпросът е, че ние не можахме да стигнем до много допирни точки и поради тази причина се взе най-мъдрото решение - да се изтеглят всички законопроекти...
Водещ: Чувствате ли се бламиран, след като подготвеният от вас законопроект бе изтеглен?
Сергей Игнатов: Не. Не се чувствам бламиран. Тук става дума за две много прости неща - от една страна, част от научната общност не е подготвена да поеме такъв темп на промяна, какъвто се предлагаше в законопроекта на ГЕРБ, защото той ясно казваше - има Академия на науките, има изследователска мрежа от институти и академията оказва научно и методологическо ръководство, тоест финансово-стопанско и административното ръководство отпадаха от приложения текст. Естествено, че има грешки, тъй като е използван закон за изменение и допълнение, използван е старият текст...
Водещ: Може ли да смятаме, прощавайте, че ви прекъсвам, че на практика това е един закопроект за разпускането, за закриването на БАН?
Сергей Игнатов: Не, това са пресилени...
Водещ: Защо остава такова впечатление, те бяха, между другото, много единни и много последователни в протестите си?
Сергей Игнатов: Те са единни и последователни, но в декември 2009 година, когато постоянно започна да се внушава в пространството, и не самите учени, а определени среди, че се цели закриване и унищожаване на академията. Няма такова нещо, най-малкото в моята глава би могло да има такава мисъл. Единствената мисъл, която ме води през цялото време е как да модернизираме условията така, че науката, която се прави в България да доведе до това, че да се повиши конкорентоспособността на България, която в момента заема вече предпоследно място, бяхме на последно, предпоследно място в ЕС. Стигна се до тази криза, защото това е криза на идентичността на цялата българска интелигенция, не е само на академията, не само на интелектуалците. Защото 1989-та година, когато стана голямата промяна, не се състоя, не започна диалогът, че всъщност ние имаме нужда от нов тип знания, от много нови типове знания дори. Защото цялата картина на света, с която разполагахме официално до ‘89-та година, се срина. И този диалог не се състоя и се стигна до криза на институциите. Това е наша вина, на българската интелигенция, защото ако бяхме активни, ако се беше състоял този диалог, ако бяхме казали, че всъщност светът в 21-ви век навлиза отново във вид на хунистично знание, такова, каквото е било навремето, представете си Микеланджло или Леонардо.
Водещ: Добре. Вие упреквате учените, че на практика те искат да запазят статуквото...
Сергей Игнатов: Не, никого не упреквам. Аз не упреквам никого за статуквото. Просто казвам, че се стигна до една криза на идентичността на цялата българска мисъл.
Водещ: Добре. Важно е оттук насетне какви позиции вие ще отстоявате в предстоящите заседания на работната група.
Сергей Игнатов: Ние, работната група е сформирана и ние дадохме нашето предложение. Нашето предложение е много просто - трябва да се създаде настоятелство, ние предлагаме, депутатите ще решат, настоятелство към БАН. В това настоятелство трябва да влязат поне двама министри, които имат отношение - на финансите, образователният, трябва да влязат представители на бизнеса, видни общественици, задължително предишният председател на БАН. Даже аз като казвам общественици, мисля и си за по-предишни, като акад. Сендов например, които трябва да присъстват там. Естествено, че по време на заседанията присъства със съвещателен глас и самият действащ председател на академията. Защо се прави това?
Водещ: А как ще се избират тези хора, какъв ще е механизмът на избора или тепърва ще се уточнява?
Сергей Игнатов: Това вече ще го уточни групата. Те квотите са дадени. Хубаво е да има такова настоятелство, защото то решава два проблема. Бюджетът за другата година няма да бъде драстично по-голям от този, който е сега. В България имаме наченки на излизане от кризата, но това е бавен процес. Но когато имаш настоятелство, то може с външен поглед да каже как да се харчат парите приоритетно. Внесохме и национална стратегия за научни изследвания. Тя определя какви ще бъдат бъдещите приоритети през следващото десетилетие, да речем. Настоятелството може да посъветва и да каже - „това са нашите приоритети, които финансираме на 100%, на друго място намаляваме процента, но пък имаме изискване за повишаване на програмите по проектно финансиране".
Водещ: Сега не се ли управлява по този начин академията?
Сергей Игнатов: Сега аз не знам как се управлява всъщност, защото не съм член на ръководството на академията. Но настоятелството винаги играе тази добра роля. А най-добрата каква е - когато изпадне в криза и няма пари, тогава председателят отива и казва на шефа на настоятелството: „длъжни сте да ни осигурите средства за еди какво си".
Водещ: Нека тук да включим в разговора и проф. Младенов, за да разберем дали това по някакъв начин съвпада с вашата идея, проф. Младенов, за реформиране на институцията, в която работите и която е толкова бунтовна през последните месеци.
Проф. Иван Младенов: И аз като министъра ще започна и ще кажа, че чак бунтовна пък не е бунтовна.
Водещ: Е как, всяка сряда там протестират хората.
Проф. Иван Младенов: Протестирахме, но не с намерение да режем глави...
Водещ: Вие протестирахте срещу това да не отрежат вашите глави.
Проф. Иван Младенов: Така. Аз съм от тези, които са били много против този вид на академията, така че аз не съм от тази страна на групата, но нека да кажа...
Водещ: Нека да направим уточнението, че вие представлявате себе си, сам себе си, не представлявате ръководството и никого другиго.
Проф. Иван Младенов: Това исках да кажа. Да. И никой не ме е упълномощил. Искам с удоволствие да споделя идея с г-н министъра за нещо. Но преди това, слушайки го, да кажа едно нещо - ако тази реформа би била така добре замислена, така хубаво обмислена в самото начало, някак си редно беше да излезе поне малка група учени, които да са с вас. Някак си такива хора като че ли не се очертаха. И не непременно млади учени, защото в много консервативно учреждение като академията няма само млади учени, не само те са носители на прогреса, по никакъв начин. Сега още една малка уговорка... Идеята, която искам да споделя с г-н министъра и с цялата ни огромна аудитория, идва въз основа на мой опит, ценя повече опита, отколкото четенето. Моят опит, повече от половината ми кариера мина в преподаване в чуждестранни университети... Така. Идеята е следната - много лоши неща се нагнетиха против БАН и хората казват: „оставете ги тези, махнете ги тези, дето не ходят на работа и взимат пари". Ужасно беше това нещо, целенасочено или не, не знам, но някак си се канализира един протест, който беше неправилно канализиран. Защото в БАН освен всякакви има и всякакви. Ако оградите тук с едно въженце тези хора, които сме тук всички и видите кой какво може и какво прави, ще видите подобна картина на тази, която е в БАН. Така. Идеята е, че когато се казва... аз искам да предложа този имидж да бъде поизчистен по един елементарен начин, той е почти пред нас, той е готов, а именно - да се създаде към БАН, да не се пипа логото, да не се пипа институцията БАН, но да се създаде към нея нещо, което е почти готово, нещо, което би се нарекло Изследователски университет (Research university). В Щатите, в Европа, особено в Америка, това са университети, които са малка част, тези Research universities. Те принадлежат към т. нар. Ivy League schools предимно, в първата петнадесетица са такива университети. Това са университети, които не се занимават преподаватели единствено и само с преподаване, обратно, основната работа, основният акцент е „research".
Водещ: Изследване. Говорете на български, ако обичате.
Проф. Иван Младенов: Нарочно казвам така, за да се запомни. Така има ефект. Когато употребиш чуджица някой се дразни от теб и така запомня думата, механизъм, риторичен. Както и с вас проработи. Та, изследователски университет е вече БАН. Той е готов. Има ги аудиториите, имаме лаборатории, има ги учените, които знаете, че преподават, все още в БАН именно, а не другаде, 60% от научния продукт на цялата държава се създава. Защо да не се започне с магистри и докторанти? Не можем чак с бакалаври, не е и нужно. Просто по-интензивно. И този български изследователски университет, и име му измислих без да искам, да бъде към БАН, така, както е в света.
Водещ: Това предполага ли закриване и окрупняване на институти?
Проф. Иван Младенов: Нищо не предполага. То е готово. То е там. Ни най-малко не трябва да се окрупняват, закриват...
Водещ: Тогава кое е новото и кое е различното, че ще се нарича по различен начин ли?
Проф. Иван Младенов: Не, че ще има обучаване. Че ще се произвежда научен продукт, който е освен този изследователски продукт, доизследователски продукт, ще има и преподаването.
Водещ: Добре. Тъй като хората страшно се вълнуват и от другите анонсирани теми, ние, както обикновено, нямаме време за тях, но това е, 45 минути е предаването или 46. Много се вълнуват хората от това, че всъщност вече епидемията от неграмотност в страната, която е уловена и от уредите на Европейската комисия, ще престане да захранва с кадри университетите и БАН. Напоследък има едно изследване сред 15-годишните ученици за знанията им и се оказва, че са трагични резултатите на българчетата. Има и такъв въпрос от публиката, само микрофона трябва да вземете, при кого е микрофонът?
Сергей Игнатов: Може ли, докато намерят микрофона, да кажа все пак две неща?
Водещ: Да.
Сергей Игнатов: Първо, предложението е изключително интересно. Ръководството на БАН трябва да подаде документи в Националната агенция. Интересно предложение. Другото, не е вярно, че няма подкрепа предложението за реформа. Точно във виртуалното пространство е пълно. Лошото е, че хората пишат: „не ни споменавайте имената". Има някакъв страх, наследен от предишни времена... И има над 800 участника... Но това е изключително интересно предложение и трябва да се направи една стъпка от ръководството. Ето , ако има настоятелство, то ще го подкрепи.
Водещ: Добре. Тази работна група с определен фиксиран състав ли е? Защо не го включите и професора?
Проф. Иван Младенов: Не, аз не искам да бъде включван в никакви групи. Искам друго да кажа.
Сергей Игнатов: Напротив, БАН може... БАН ще има представители, така че академията ще трябва да си излъчи свой представител. Аз, за съжаление, съм от министерството.
Проф. Иван Младенов: Ако обичате, едно изречение, г-н министър. Предложението не е толкова ново, имало го е в БАН и е било възложено да се изследва има ли такива неща в България. И изводът е бил, че няма и че това е интересно да бъде направено. Въпросът е, че много тромавата организация в БАН, изключително тромавата забутва такива предложения някъде и те си остават на ниво предложение. И толкова. А това би изчистило прекрасно имиджа на БАН.
Водещ: Надявам се това да бъде поправено тъкмо от управляващите, които пък показват, че са по-радикални в случая.
Сергей Игнатов: На мен това ми харесва.
Проф. Иван Младенов: На мен ми харесва и е лесно.
Следва продължение
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция "КРОСС"
позоваването е задължително.