бТВ, "Сеизмограф"

Водещ: Здравейте, министър Игнатов.
Сергей Игнатов: Здравейте.
Водещ: Радвам се да ви посрещна в студиото на „Сеизмограф". Изненадата за Вас е проф. Иван Младенов, доктор на филологическите науки, предполагам - приятна, защото виждам, че се усмихвате, най-добрият български...
Сергей Игнатов: Разбира се.
Водещ: Заповядайте, г-н Младенов. Поканих го, защото се знаете отдавна. Той работи в Института за български език на БАН и за литература. А това са два отделни, така ли?
Проф. Иван Младенов: Да.
Водещ: Значи има отделно институт за литература и институт за български език. Това може да се събере в едно, като ще говорим за реформи.
Проф. Иван Младенов: В никакъв случай.
Водещ: Не бива ли?
Сергей Игнатов: Не.
Проф. Иван Младенов: В никакъв случай.
Водещ: Добре.
Сергей Игнатов: Различни са областите.
Водещ: Проф. Младенов работи в Института за литература на БАН. Той е загрижен както за оцеляването на академията, така и за нейното модернизиране и има много свежи идеи за това как лесно и бързо да се трансформира. Но преди това да стъпим върху някои факти от седмицата за разговора, който предстои.

Сергей Игнатов: Сега аз не знам как се управлява всъщност, защото не съм член на ръководството на академията. Но настоятелството винаги играе тази добра роля. А най-добрата каква е - когато изпадне в криза и няма пари, тогава председателят отива и казва на шефа на настоятелството: „длъжни сте да ни осигурите средства за еди какво си".

Водещ: Нека тук да включим в разговора и проф. Младенов, за да разберем дали това по някакъв начин съвпада с вашата идея, проф. Младенов, за реформиране на институцията, в която работите и която е толкова бунтовна през последните месеци.
Проф. Иван Младенов: И аз като министъра ще започна и ще кажа, че чак бунтовна пък не е бунтовна.
Водещ: Е как, всяка сряда там протестират хората.
Проф. Иван Младенов: Протестирахме, но не с намерение да режем глави...
Водещ: Вие протестирахте срещу това да не отрежат вашите глави.
Проф. Иван Младенов: Така. Аз съм от тези, които са били много против този вид на академията, така че аз не съм от тази страна на групата, но нека да кажа...
Водещ: Нека да направим уточнението, че вие представлявате себе си, сам себе си, не представлявате ръководството и никого другиго.
Проф. Иван Младенов: Това исках да кажа. Да. И никой не ме е упълномощил. Искам с удоволствие да споделя идея с г-н министъра за нещо. Но преди това, слушайки го, да кажа едно нещо - ако тази реформа би била така добре замислена, така хубаво обмислена в самото начало, някак си редно беше да излезе поне малка група учени, които да са с вас. Някак си такива хора като че ли не се очертаха. И не непременно млади учени, защото в много консервативно учреждение като академията няма само млади учени, не само те са носители на прогреса, по никакъв начин. Сега още една малка уговорка... Идеята, която искам да споделя с г-н министъра и с цялата ни огромна аудитория, идва въз основа на мой опит, ценя повече опита, отколкото четенето. Моят опит, повече от половината ми кариера мина в преподаване в чуждестранни университети... Така. Идеята е следната - много лоши неща се нагнетиха против БАН и хората казват: „оставете ги тези, махнете ги тези, дето не ходят на работа и взимат пари". Ужасно беше това нещо, целенасочено или не, не знам, но някак си се канализира един протест, който беше неправилно канализиран. Защото в БАН освен всякакви има и всякакви. Ако оградите тук с едно въженце тези хора, които сме тук всички и видите кой какво може и какво прави, ще видите подобна картина на тази, която е в БАН. Така. Идеята е, че когато се казва... аз искам да предложа този имидж да бъде поизчистен по един елементарен начин, той е почти пред нас, той е готов, а именно - да се създаде към БАН, да не се пипа логото, да не се пипа институцията БАН, но да се създаде към нея нещо, което е почти готово, нещо, което би се нарекло Изследователски университет (Research university). В Щатите, в Европа, особено в Америка, това са университети, които са малка част, тези Research universities. Те принадлежат към т. нар. Ivy League schools предимно, в първата петнадесетица са такива университети. Това са университети, които не се занимават преподаватели единствено и само с преподаване, обратно, основната работа, основният акцент е „research".
Водещ: Изследване. Говорете на български, ако обичате.
Проф. Иван Младенов: Нарочно казвам така, за да се запомни. Така има ефект. Когато употребиш чуджица някой се дразни от теб и така запомня думата, механизъм, риторичен. Както и с вас проработи. Та, изследователски университет е вече БАН. Той е готов. Има ги аудиториите, имаме лаборатории, има ги учените, които знаете, че преподават, все още в БАН именно, а не другаде, 60% от научния продукт на цялата държава се създава. Защо да не се започне с магистри и докторанти? Не можем чак с бакалаври, не е и нужно. Просто по-интензивно. И този български изследователски университет, и име му измислих без да искам, да бъде към БАН, така, както е в света.
Водещ: Това предполага ли закриване и окрупняване на институти?
Проф. Иван Младенов: Нищо не предполага. То е готово. То е там. Ни най-малко не трябва да се окрупняват, закриват...
Водещ: Тогава кое е новото и кое е различното, че ще се нарича по различен начин ли?
Проф. Иван Младенов: Не, че ще има обучаване. Че ще се произвежда научен продукт, който е освен този изследователски продукт, доизследователски продукт, ще има и преподаването.
Водещ: Добре. Тъй като хората страшно се вълнуват и от другите анонсирани теми, ние, както обикновено, нямаме време за тях, но това е, 45 минути е предаването или 46. Много се вълнуват хората от това, че всъщност вече епидемията от неграмотност в страната, която е уловена и от уредите на Европейската комисия, ще престане да захранва с кадри университетите и БАН. Напоследък има едно изследване сред 15-годишните ученици за знанията им и се оказва, че са трагични резултатите на българчетата. Има и такъв въпрос от публиката, само микрофона трябва да вземете, при кого е микрофонът?
Сергей Игнатов: Може ли, докато намерят микрофона, да кажа все пак две неща?
Водещ: Да.
Сергей Игнатов: Първо, предложението е изключително интересно. Ръководството на БАН трябва да подаде документи в Националната агенция. Интересно предложение. Другото, не е вярно, че няма подкрепа предложението за реформа. Точно във виртуалното пространство е пълно. Лошото е, че хората пишат: „не ни споменавайте имената". Има някакъв страх, наследен от предишни времена... И има над 800 участника... Но това е изключително интересно предложение и трябва да се направи една стъпка от ръководството. Ето , ако има настоятелство, то ще го подкрепи.
Водещ: Добре. Тази работна група с определен фиксиран състав ли е? Защо не го включите и професора?
Проф. Иван Младенов: Не, аз не искам да бъде включван в никакви групи. Искам друго да кажа.
Сергей Игнатов: Напротив, БАН може... БАН ще има представители, така че академията ще трябва да си излъчи свой представител. Аз, за съжаление, съм от министерството.
Проф. Иван Младенов: Ако обичате, едно изречение, г-н министър. Предложението не е толкова ново, имало го е в БАН и е било възложено да се изследва има ли такива неща в България. И изводът е бил, че няма и че това е интересно да бъде направено. Въпросът е, че много тромавата организация в БАН, изключително тромавата забутва такива предложения някъде и те си остават на ниво предложение. И толкова. А това би изчистило прекрасно имиджа на БАН.
Водещ: Надявам се това да бъде поправено тъкмо от управляващите, които пък показват, че са по-радикални в случая.
Сергей Игнатов: На мен това ми харесва.
Проф. Иван Младенов: На мен ми харесва и е лесно.