София /КРОСС/ Великомъченик Теодор, родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век през времето на императорите Константин и Линикий и се славел в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Той бил назначен за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина, като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Това станало известно на император Линикий, който управлявал източната част на Римската империя, където се намирал град Ираклия. Теодор лесно разбрал коварството и какво го очаква. Той не се страхувал да умре за своята вяра, но искал да приеме мъченичество в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова той написал писмо на царя и го помолил сам да дойде в Ираклия. Линикий се съгласил. Придружен от дворцови сановници и много войници, той тръгнал за Ираклия, като заповядал да вземат и златните му и сребърни идоли. Същата тая нощ чудно видение предсказало на Теодор, че е близко времето на неговия подвиг. Във време на молитва изведнъж небесна светлина го осияла и той чул глас да му говори: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!" Теодор разбрал, че скоро ще трябва да страда за името Христово и сърцето му се изпълнило с радост. Теодор спокойно отговорил: "Прави каквото искаш. Ни скръб, ни страдания, ни самата смърт няма да ме разлъчат от Христовата любов". Линикий не могъл да разбере, че Бог невидимо, но с всемогъща сила помагал на страдащия за Неговото име. В яростта си царят заповядал да бият Теодора с оловени пръчки, да го обгарят с огън, с остри керемиди да трият раните му. След дълги изтезания затворили го в тъмница за пет дни без хляб и вода. Между това Линикий заповядал да приготвят кръст и след пет дни завел мъченика от тъмницата, за да бъде разпнат. Приковали ръцете и нозете му на кръста и войниците, по повеля на Линикий, стреляли в лицето му и му изболи очите. При страданията на Теодор присъствал верният му служител Авгар, който записвал всичко, що ставало. Виждайки господаря си как изнемогва, той с плач паднал при нозете му, молейки го да му даде благослов и да му каже последна дума. "Авгаре - казал му мъченикът - запиши всички мои страдания и деня на моята смърт!" След това той се обърнал с молитва към Господа и излял пред Него скръбта на душата си, която изнемогвала от страдания. "Господи - казвал той, - с рани покриха тялото ми, избодоха очите ми, цялата ми плът е раздробена и само кости висят на тоя кръст... Помени ме, Господи, който страдам за Твоето име, и приеми моя дух". Теодор свършил мъченичеството си чрез посичане с меч. Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина да приемат християнската вяра много жители на града и много войници.

Православната църква почита паметта и на Св. пророк Захария Сърповидец

/ВН/