Водещ: Какво ядем, какъв хляб ядем, какво има в месото, което консумираме, изобщо какво ядем, кой ще контролира, ако то е нещо нередно или пречи на здравето ни? Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ни е на гости с уговорката, че на края на разговора ще ви питаме и за проблема с популацията на бездомните кучета, защото в предишното си качество, като шеф на „Екоравновесие", беше такава задачата ви, да се преборите с това. Нека първо да започнем с хляба. Казвате, че ядем най-лошия хляб, защо?
Мирослав Найденов: Ядем най-лошия хляб първо, защото ядем хляб не от хлебна, а от фуражна пшеница.
Водещ: Това сигурно ли е, доказано ли е? Защото тук излязоха от РИОКОЗ казаха - не е вярно, много си е качествено брашното.
Мирослав Найденов: От РИОКОЗ точно след 3-4 дена ще минат към Министерство на земеделието и тогава аз ще ви кажа официално.
Водещ: Те излъгаха ли?
Мирослав Найденов: Няма да го коментирам, но на всички ни е ясно, че ние ядем в момента най-некачествения хляб в Европа. Защото, първо, ядем хляб от нискокачествена пшеница, която, за да бъде подобрена, се използват подобрители. Това са вещества, които подобряват качеството, оцветители, сол, стабилизатори, да не ви ги изреждам всичките, че няма да ни стигне време.
Водещ: "Хляб за прасета" - вярно ли е това такова заглавие, каквото имаше преди време?
Мирослав Найденов: Ще ви кажа, аз съм на 41 години и в моето детство си спомням, че с черния хляб хранеха прасетата. Черният хляб обаче от тогава е по-качествен от черния хляб днес, защото онзи от тогава беше черен хляб, този, сегашният не е черен. Знам, че ще се опитат да ме опровергаят хлебопроизводителите. Аз ги каня още другата седмица, след като от четвъртък официално, използвам и вашия ефир да съобщя, че с комисаря по здравеопазване и защита на потребителите Джон Дали от четвъртък ще дадем старта на Агенцията по храните, тъй като в сряда приемаме нейния устройствен правилник на Министерски съвет.
Водещ: Която ще контролира качеството на храната, което е чудесно.
Мирослав Найденов: Не само качеството, а и безопасността. По цялата верига ще контролираме всичко. Ясно е на всички, че ние ядем не само най-некачествения хляб.
Водещ: Защо да е ясно, нали излязоха от РИОКОЗ, доктор беше при нас в студиото и каза, че това не било вярно - каквото пишело на етикета, такова било съдържанието - спокойно?
Мирослав Найденов: Аз имам друго мнение. Мисля, че това мнение съвпада с общественото мнение.
Водещ: Но то трябва да бъде подкрепено с факти, защото много неща можем да си мислим, но ако нямаме факти.
Мирослав Найденов: Да и за това ще направим още другата седмица, ще ги поканя, за да направим простичките стандарти за хляба, този хляб, който ядяхме преди 20 години.
Водещ: Колко стандарта ще има?
Мирослав Найденов: Те да кажат. Имаше едно време три стандарта - бял, добруджа и черен - но ядяхме наистина прекрасен хляб. Сега имаме над 30 вида хляб.
Водещ: Това изследване на РИОКОЗ поръчково ли е било? Питам ви много сериозно, защото ние дадохме трибуна от нашия ефир на РИОКОЗ, които казаха - поръчаната от вас, от вашето министерство проверка показва, че няма отклонения, обявени пък от потребителите. Ако не е било вярно, ние сме дълбоко смутени, че сме огласили едно спокойствие.
Мирослав Найденов: Искам да ви кажа и го казвам най-официално - имаме проблеми с хляба, с качеството на хляба и за това трябва да сложим ред и стандарти и в хляба, за да имат хората право на избор. Днес много хора, поради различни причини, някои заради диети не консумират хляб. Хлябът е един пълноценен продукт, който трябва да присъства на нашата трапеза, но истинският, насъщният хляб, този, който се прави от висококачествена пшеница без добавки, подсладители, соли, стабилизатори и т.н. тъй като нормално е денят на нашите деца да започва с една филия хляб, намазана, ето защо хлябът е важен и за това ние ще върнем качествения хляб.
Водещ: Какво, т.е. ще чакаме поредно изследване, което ще докаже или ще отхвърли лошото качество на българския хляб, така ли?
Мирослав Найденов: Всеки може да поръча изследване и всеки може по някакъв начин да го интерпретира така, че да му е угодно.
Водещ: РИОКОЗ може ли да интерпретира по неугоден за потребителите начин едно изследване?
Мирослав Найденов: РИОКОЗ може да изследва нещо, което му е занесено по някакъв начин.
Водещ: Имате дълбоки съмнения.
Мирослав Найденов: Ще ви дам един пример, който е важен. Когато се изследваше млякото за категорията мляко, бяха решили тогава ветеринарните власти, в която система и аз работех, че производителите трябва да носят млякото на изследване в лабораторията. И знаете ли какви резултати имахме? Имахме резултати, в които не можехме да намерим нито един микроорганизъм.
Водещ: Чудесно.
Мирослав Найденов: Те просто го варяха преди да го донесат. Затова нека, когато заработи агенцията, още три дена останаха, чакахме толкова, след три дена ще има система, която да не позволява някой да носи нещо за изследване, че да излезе такъв резултат, който да е угоден.
Водещ: И какво, на случаен принцип отиват служителите на агенцията, избират пет-шест продукта и изследват?
Мирослав Найденов: Да, има система за оценка на риска, анализи.
Водещ: По друг начин ще се взимат пробите.
Мирослав Найденов: Да и тогава ще говорим. Аз мисля, че и на нас ни е ясно, а и на вашите зрители, че хлябът, който ядем днес, не е този, който заслужаваме ние и нашите деца. Затова нека да направим стандартите, ще ги направим с производителите и тогава ще дадем правото на избор, които искат, да избират между произвежданите видове хляб.
Водещ: Това е масовият хляб, а тези, които имат претенция да са диетични, с фибри, със сериозно количество ръж?
Мирослав Найденов: Там темата е друга.
Водещ: Каква е там темата?
Мирослав Найденов: Там наистина, когато е диетичен хляб, той има отношение към нашето здраве донякъде или коригиране на процеса.
Водещ: Там имате ли съмнения? Защото, ако си диабетик и в хляба има вещества, които могат да увредят допълнително твоето здраве...
Мирослав Найденов: Преди да обявите това изследване, което казахте, прекрасното в кавички, обявихте друго изследване, от което се оказа, че в диетичния хляб има захар.
Водещ: Е, да де, ама там се оказа, че изследването е правено в лаборатория, която не е била сертифицирана да изследва храни за хора.
Мирослав Найденов: Много лесно може да се хванат захари в един хляб и това може да се установи.
Водещ: Ще направите нова проверка. Може ли да кажете дали е вярно, че както при Виденов, и сега вие сте изнесли зърното на много ниска, неизгодна цена, едва ли не нищо не е останало в държавния резерв и сега се е наложило внос на пшеница дори от Пакистан? Вярно ли е това?
Мирослав Найденов: Първо, да обясня, че аз нищо не изнасям и Държавният резерв не е на разпореждане на министъра на земеделието. Така че, това са изключителни спекули, които мисля, че не заслужават даже да отговаря. Аз нека да кажа каква е ситуацията със зърнения баланс в момента.
Водещ: Да не е празен резервът?
Мирослав Найденов: Казвам първо, че резервът не е към министъра на земеделието, а съгласно Закона за Държавния резерв е държавна тайна това колко зърно има в резерва.
Водещ: Да не би да крият с държавна тайна факта, че е изпразнен резервът?
Мирослав Найденов: Ако ми разрешите, нека кажа колко зърно има в България, което е по-важно. Не е важно колко има в резерва, важно е колко има в България. По данни, изключително коректни и точни, на Националната служба за зърното и фуражите в България в момента има около 1,5 млн. тона пшеница.
Водещ: Което какво означава за баланса?
Мирослав Найденов: До новата реколта ни трябва между 800 и 900 милиона, тоест доста над това, което ни трябва до новата реколта имаме.
Водещ: Значи ще изнасяме още?
Мирослав Найденов: Ако има кой да ни го купи. Защото в момента практически експорт няма. Първо поради метеорологичните условия, защото големият наплив на експорта, това е есента след като е ожъната пшеницата и разбира се, през пристанището двете морски пристанища, от там се изнася основно. В момента няма практически износ, първо. Второ, има голямо предлагане поради високата цена на пшеница на световните пазари и мисля си, че търсенето не отговаря, тоест практически дори и някой да иска да изнесе от тук натам с капацитетите, които ние имаме ние като пристанища не може да изнесем пшеницата, за да останем без пшеница.
Водещ: Тоест имаме двойно повече от това, което ни е необходимо.
Мирослав Найденов: Да кажем не двойно, но имаме достатъчно, имаме и ако някой желае да изнася. А между другото, това е експортна стока. Защото търговското салдо е положително миналата година и то заради експорта най-вече на зърнени храни, тъй като ние произведохме рекордно количество пшеница. На фона на забраната за износ от Русия, това беше добре и за държавата. Цената, обаче това е важното, защото ние имаме достатъчно зърно, но каква му е цената? Появиха се спекули и коментари и от ляво, и от дясно, че виждате ли, България едва ли не може да бъде фактор световен за формирането на цената на пшеницата. Нека да дам едни данни. В света се произвежда годишно 650 млн. тона пшеница, а България произвежда около 4 млн. или под 1%. Когато произвеждаш нещо под 1%, ти не можеш да бъдеш световен фактор. Т.е. ние няма как да влияем.
Водещ: Не сме си го и помислили.
Мирослав Найденов: Да, но тъй като се коментира и се казват - ами ето, ние произвеждаме толкова много и едва ли не можем да участваме във формирането. Това е стокова борса, цената наистина се формира на големите световни борси и няма как България да остане като някакъв остров на стабилност. Нещо повече...
Водещ: Значи цената ще се повишава, тя се е повишава вече?
Мирослав Найденов: Тя се повишава. Тук е въпросът да няма спекула, т.е. да има паралел между повишаване цената на пшеницата и повишаването на цената на хляба. А още по-лошото...
Водещ: И изборите.
Мирослав Найденов: Между цената и хляба и изборите не виждам какъв паралел правите.
Водещ: Наистина ли?
Мирослав Найденов: Те са ноември, т.е. можем да говорим, но с новата реколта, защото до ноември, до изборите ще имаме нова реколта.
Водещ: Имате ли съмнение, че има картел по отношение на случая определяне на цената на хляба?
Мирослав Найденов: Аз предупредих публично браншовите организации на хлебопроизводителите, че не е прието и това е в разрез със закона, те публично да коментират цени на хляб, още повече общо поскъпване...
Водещ: Защо да е в разрез със закона?
Мирослав Найденов: Браншови организации нямат право, това е забранено не само в България, в Европейския съюз, да коментират цени. Те могат да коментират проблемите на своя бранш...
Водещ: Те казаха с 20% скок, нещо от този род, и си го казаха директно.
Мирослав Найденов: Точно така. Не могат категорично да заявят колко процента и да кажат, че след две седмици това ще се случи, защото...
Водещ: Това представлява всъщност споразумение публично, картелно?
Мирослав Найденов: Точно така би могло да се квалифицира. Затова този процес се наблюдава от Комисията за защита на конкуренцията. И тъй като вече в България има осъдени за картелни споразумения, аз си позволих да предупредя браншовите организации на хлебарите да не говорят публично за цени, още повече не публично да се договарят. Наистина, цената на хляба е функция на цената на пшеницата, но не само. И за това нека те да водят дискусии и аз съм ги поканил и отново използвам и вашия ефир да ги поканя, да коментираме, след като след три дена ресорният министър на хляба ставам аз, защото досега не бях аз.
Водещ: Ресорен министър на хляба. Хляба и ножа.
Мирослав Найденов: Не бях наистина ресорният министър на хляба, отговаряше друго министерство.
Водещ: Сега обаче, понеже сте със сигурност ресорен министър и на месото, това съвсем сериозно исдкам да ви питам. Мога ли да правя пилешка супа на детето си? Много потребителски въпрос, не го задавам само аз, сигурна съм, че много родители задават този въпрос. Пилешко, после и към свинското и диоксинова криза ще минем. Но сега специално за пилешкото.
Мирослав Найденов: Можете да правите пилешка супа. Пилешкото месо се консумира и има традиции в България за консумацията. Има обаче какво да се направи...
Водещ: Трябва ли да ме притеснява обемът на пилето?
Мирослав Найденов: Вкусно е по принцип ,обаче трябва да ви притеснява обемът. И тъй като ние подготвяме съвместна акция заедно с, не знам дали трябваше да го казвам публично, но заедно с Асоциацията на птицевъдите и на Борда за птичи меса. Факт е, че голяма част от това, което се продава за пилешко е не само пилешко, а и още нещо.
Водещ: Какво е?
Мирослав Найденов: Това, още нещото, е така нареченото тумблиране, един термин, който се използва в бранша.
Водещ: Което какво означава?
Мирослав Найденов: Това означава най- просто - пилето и части от пилето да минат през една машина, където с едни микроигли да бъде инжектирано с разтвори, които разтвори му придават обем, маса допълнително, правят го изглеждащо...
Водещ: Да тежи повече и да е по-скъпо.
Мирослав Найденов: Да, казано - да тежи повече.
Водещ: Какво има в тези разтвори?
Мирослав Найденов: Тези разтвори са разтвори, които се доближават до животинските телесни разтвори, тоест по същество те са безвредни, но аз като ветеринарен лекар не ги препоръчвам и затова ние ще търсим решение на този проблем, тъй като...
Водещ: Какво предизвикват те у консуматора?
Мирослав Найденов: Консумацията им не би трябвало да предизвика нищо, но мисля си, че когато се предлага нещо на пазара, това трябва да отговаря на цената, на която се предлага или ако вие си купувате пилешко, да си купите пилешкото, а не пилешкото и този разтвор. Имаме сведения, че в някои от случаите до 40% от масата на пилето, 305-40% са такива разтвори, особено в малките разфасовки. И затова...
Водещ: Затова ли са такива течни някак си?
Мирослав Найденов: Затова като го отворите и преди да го сложите във фурната или на скарата...
Водещ: Изтича едно количество вода.
Мирослав Найденов:... изтича не малко количество вода, както преди говорихме с вас, можете да намерите буца с лед вътре.
Водещ: Една наша зрителка ни беше изпратила...
Мирослав Найденов: Това са стари прийоми, които...
Водещ: Буца лед, която обаче сме си купили като пилешко, платили сме си го на цената на един килограм пилешко месо.
Мирослав Найденов: Точно така. И затова, хубаво е, коректно е да го кажа, инициативата за това идва от асоциацията, от браншовата асоциация, защото те самите искат да сложат ред. Още повече, че интересът към българското пилешко като експорт е невероятен. В момента правим много голям експорт към арабските страни. Това е след посещението, което направихме в Персийския залив. Аз бях в делегацията на премиера в Япония. Изключително голям интерес. Той е свързан с...
Водещ: Видяхме отсечката.
Мирослав Найденов: Отсечката да, но за пилетата да кажем. Тъй като отново птичият грип започва да се връща, искат страни, големи консуматори на пилешко, както в случая Япония, искат да диверсифицират риска. Тоест, ако пандемията удари онзи регион и те не могат да се снабдяват, да имат сигурност.
Водещ: Да имат резервен вариант.
Мирослав Найденов: Да. И затова интересът е голям. И затова ние не трябва да дискредитираме качеството на пилешкото месо.
Водещ: Аз исках и за свинското малко да питам. Паднали са цените.
Мирослав Найденов: Паднали са цените. Обяснението е свързано с диоксиновата криза, която беше в Германия, тъй като Германия е най-големият потребител. В момента обаче Европейската комисия реагира, разреши се всъщност да се плаща, тоест има интервенция на пазара, на производителите заплащат замразяването, тоест големи количества свинско месо в момента се замразява и цената на свинско месо започва да се регулира. Аз се надявам на Съвета на министрите по земеделие на 21-ви в Брюксел ние да коментираме тази ситуация. И това е поредното доказателство, че интервенция на пазара се прави, когато цените са ниски, а не когато са високи.
Водещ: Вече от границата излязохме като отидохме в Брюксел. Преди обаче да поспрем малко на гръцката граница, защото ние ще имаме включване на живо и вашият колега, транспортният министър ще накараме да коментира. Едно и също се получава, дежавю имам вече. Защо ние изглеждаме най-слабата държава, тази, която безплатно може да получава гаври от гръцка страна абсолютно всяка година?
Мирослав Найденов: Миналата година ни се случи, поне в нашето управление, за първи път. Спомняте си, тогава, че ходихме едва ли не да им се молим с премиера.
Водещ: летяхте с хеликоптери, спасявахте положението, което беше странно.
Мирослав Найденов: Тази година какво направихме? Още вчера те обявиха и дори още преди да блокират границата, аз разговарях, свързах се с гръцкия министър, но той беше при протестиращите, разговарях с неговия главен секретар...
Водещ: Криеше се, така ли?
Мирослав Найденов: Не, днес имаме фиксиран час за разговор с него. Но говорих с главния му секретар, което е почти същото. Той каза, че правят абсолютно всичко в момента, за да не ги допуснат да стигнат до границата, заедно с вътрешния министър. След това се свързах и говорих с външния министър, г-н Младенов, да бъде изпратена спешно нота и до Гърция, и до Европейската комисия, защото миналата година ние едва ли не следвахме събитията, просто те го направиха много бързо, нямаше тогава адекватна реакция от гръцка страна. Мисля си обаче, че и гръцката страна се е поучила и тази година няма да допуснат в такива мащаби, защото то наистина става всяка година.
Водещ: Ама те си избират нашата граница и явно са решили, че...
Мирослав Найденов: Нашата граница е границата към Европейския съюз.
Водещ: А не защото сме най-лесни за такова нещо.
Мирослав Найденов: Не. Вижте, те също го планират това нещо да се случи.
Водещ: Ще се стигне ли отново до това лично министър-председателят на една държава да ходи да разговаря с фермери, да ги призовава - пуснете хората, че губят пари и време.
Мирослав Найденов: Мисля, че това не е начин. Особено днес, когато има криза с цените на хранителните продукти. Защото стокообменът, между другото, имат много голям стокообмен...
Водещ: тази нота върши ли работа? Какво значи нота? Докато не ги глобят реално с пари...
Мирослав Найденов: Искаме да стартира Европейската комисия процедура, а не както миналата година да изчакат...
Водещ: За какво процедура?
Мирослав Найденов: Процедура за това, че нарушават договора за свободно движение...
Водещ: За колко пари?
Мирослав Найденов: Комисията...
Водещ: Ама те са си оставили една граница, има си вече при Златоград още една граница и си спазват всички международни наредби.
Мирослав Найденов: Нека да изпълнят ангажиментите си, които имат като страна-член. Ние това искаме от тях.
Водещ: С колко пари могат да бъдат наказани? Защото всичко опира до пари.
Мирослав Найденов: Не знам. Европейската комисия трябва да ги наказва. Но тук е важно... Ако това беше прецедент, ако се случваше за първи път - да, но след като е трета поредна година - и миналата, и по-миналата година, те по едно и също време... В един момент, те нямат в този сезон земеделските производители в Гърция какво да правят...
Водещ: Нямат какво да правят и решават да блокират.
Мирослав Найденов: ... и го формират като занимание. Но не точно на нашия гръб. Защото в края на краищата това няма как да бъде...
Водещ: Тази тема ще я продължим, на живо ще се включим от гръцката граница. Айпадът ви къде е?
Мирослав Найденов: Аз имам айпад много преди да ми подарят този и го ползвам, това е наистина едно много удобно устройство. Аз казах обаче едни голям недостатък, вие мисля, че го дадохте, не е съвместим плеърът му с...
Водещ: бТВ не можете ли да гледате, пътувайки?
Мирослав Найденов: Не мога да гледам, да. Така че трябва нещо, може би вие да си смените формата.
Водещ: За работа. Не, вие ще си смените формата, ние не.
Мирослав Найденов: А вече сериозно на въпроса. Аз наистина ползвам, смятам, че това е полезно, все пак живеем във века на високи технологии и комуникации.
Водещ: има ли проблем това, че тези пари идват от субсидията, която получава ГЕРБ от държавата, от данъците тоест на хората?
Мирослав Найденов: Ами питам ви какъв е проблемът, аз не мога да го разбера. Проблем щеше да е, ако някой ни ги подари, тоест някоя фирма, за да лобира и да подари примерно на министрите, за да могат да купят останалите. Това го виждам като проблем. След като има държавна субсидия, гласувана със закон и политическа партия ГЕРБ разполага с тази субсидия, тя може да реши да го направи по този начин. Така е решено, прозрачно е, няма конфликт на интереси в случая. Има случаи, когато са подарявани...
Водещ: Колко дървета ще бъдат спасени? Защото това беше един от аргументите, че се пести хартия .
Мирослав Найденов: Когато за всеки Министерски съвет, вие пускате обикновено кадри преди Министерски съвет, ей такива огромни камари с документи има пред всеки министър. А това са министрите. Същите камари има пред зам.-министрите и т.н. Ако наистина, и тя темата предполагам, че колегата Сашо Цветков, който след мен ще гостува, може да коментира, трябва наистина това електронно правителство, за което говорим, да не е виртуално, просто трябва... Вижте, дори и малко да спестим, защото говорим за колко дървета. Проблемът с климатичните промени е много голям. Сега може шеговито да звучи...
Водещ: Изглежда шеговито - не ще спасим света.
Мирослав Найденов: Не, няма да спасим света, но малките стъпки знаете...
Водещ: Остана време, тоест не остана, но аз ще си открадна по една тема. Като казахте високи технологии - не се изискват чак толкова високи обаче, когато се използват специални разузнавателни средства. Стана ясно преди няколко месеца, че вие сте бил слушан, наблюдаван, включително май и записван във видеоматериал имам предвид. Поинтересувахте ли се дали тези специални разузнавателни средства са унищожени, след като е видно, че няма причини да бъде повдигнато обвинение срещу вас?
Мирослав Найденов: Аз не знам наистина, съвсем сериозно ще ви отговоря, никога не съм разговарял официално по този въпрос. Общо взето забавлявам се с това, което излиза.
Водещ: А, момент. Не можете да се забавлявате, защото видях вчера европейска конвенция дори за защита правата на човека и ние от министрите очакваме освен своите си права, иначе как ще ни защитавате всички останали права, би трябвало да сте уведомени, ако е приключил период. Или пък да не би да е отказвана информация? Защото окей, следен сте, записван сте, нищо не се е превърнало във ВДС. Ако не са ви казали, това означава, че са ви нарушени правата. Щом са ви нарушени правата, е редно вие да потърсите кой ги е погазил.
Мирослав Найденов: Аз мисля, че по тази тема, ясно го каза и премиерът, той възложи на министъра на правосъдието, има и работна група, очевидно има проблем със СРС-тата, очевидно е недопустимо в една държава да излизат публично разговори на премиера или на министри. Това е недопустимо. Има проблем в системата.
Водещ: Сигурен ли сте, че са унищожени записите? Защото някой може да ги е презаписал по същия начин и да ви гледа отстрани.
Мирослав Найденов: След като никоя медия още не ги е публикувала, може би са унищожени.
Водещ: Може и да ги пазят за по-късно.
Мирослав Найденов: Може и да ги пуснат на по-късен етап. Но затова, за да не се случва, вече наистина сериозно, защото това стана малко...
Водещ: Отговорен ли е министърът на вътрешните работи?
Мирослав Найденов: Аз не мога да кажа дали той е отговорен. Но ако това е излязло от системата, има отговорни хора, които са го допуснали.
Водещ: Добре, ще чакаме да видим дали ще бъдат наказани.
Мирослав Найденов: И всъщност тези отговорни хора наистина трябва да понесат своята отговорност.
Водещ: Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов - гост в предаването ни.