Водещ: Започваме разговора с министъра на отбраната г-н Аню Ангелов. Добро утро и добре дошъл.
Аню Ангелов: Добро утро.
Водещ: Да си поговорим по тази доста важна и интересуваща хората тема, свързана с агентите на Държана сигурност (ДС). Министерството на отбраната е на трето място от всички министерство, след вътрешното и външното министерство. Този факт предполагам, че ни ви учуди особено много, но ядоса ли ви? Защото вашият колега г-н Младенов тук в нашето студио съвсем откровено си призна, че е ядосан на тези резултати.
Аню Ангелов: Не. От близо 1000 души, които са работили някога в Министерството на отбраната след 1991 година и във въоръжените сили, 983-ма мисля, около 150 са били агенти на ДС, а така също и служители на разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската армия до 1991 година. От всички тези 150 само 18 са действащи, от тях само 12 са в администрацията, шест са на други длъжности. От тези 12, които са в администрацията, имаме двама директори и трима началници на отдели. Това е всичко. Не знам на кое място сме - на трето ли, на първо или на второ, това няма никакво значение за нас. Освен това имаме и двама висши офицери, които са аташета по отбраната съответно в САЩ и в Украйна.
Водещ: Вие казахте веднага своята твърда позиция, че трябва да бъдат отзовани двамата. Ще го направите ли и кога?
Аню Ангелов: До края на месеца те ще бъдат върнати в България. Въпросът е на коалиционна култура. Не може да имате аташе, което е бил служител на тези служби и което да работи сега в социалистическа държава. Бих го възприел това, тъй като имаме и хора с опит, много голям опит, да работят в държави, с които ние нямаме такива съюзнически отношения. Но специално САЩ, а и Украйна, която по принцип някога ние бяхме точка за контакт с НАТО, между Украйна и НАТО, е важно да имаме човек, който не е от тези служби. Затова те ще бъдат отзовани. На тяхно място са определени от Съвета по отбрана вчера двама бригадни генерали. Единият от тях скоро беше отличен с медал от президента Обама за отлична служба като ръководител на мисия на НАТО. И двамата са проверени, не са били и нямат досиета. Следователно този въпрос го считам за решен, поне на този етап.
Водещ: Ще им кажете ли имената?
Аню Ангелов: Мога ди ви ги кажа. Това е бригаден генерал Карамунчев (Динчо Карамунчев), когото някога бях предложил на президента за директор на служба „Военна информация", и бригаден генерал Стефан Янев. Но за бригаден генерал Стефан Янев трябва да изчакаме освобождаването му от сега заеманата длъжност, която е директор в Министерството на отбраната.
Водещ: Две неща ми хрумват на първо метене от това - че сега веднага ще ви обвинят за генерал Карамунчев, че му търсите „топло място", след като не се е получило другото назначение. И другото, за което си мисля, е, че все пак аташето в Украйна, г.-н Володя Цветанов, е брат на Румен Петков и ще ви атакуват че е политическо действие.
Аню Ангелов: Няма нищо общо с политиката, тъй като той и преди това беше главен инспектор. Той самият пожела да отиде военен аташе. А що се касае до генерал Карамунчев, да, аз за разлика от някои други, чувствам морално задължение към този офицер, много добре подготвен, с прекрасно владеене на два чужди езика. Не беше одобрен и аз лично считам, че това беше мое морално задължение да му дам възможност да завърши службата си, както трябва, а не да бъде освободен от армията.
Водещ: Къде всъщност ще бъде той, в Украйна или в САЩ?
Аню Ангелов: В Украйна.
Водещ: Това е интересно и смятам, че е добре, че вие заставате на една твърда позиция, защото много пъти по отношение на агентите на ДС и това как да се процедира с тях имаше лавиращи обяснения, ако мога така да кажа. А вашата позиция е съвсем твърда, ясна е.
Аню Ангелов: Всички позиции трябва да са принципни. Доколко те са твърди или меки е друг въпрос. Въпросът е, когато постъпваш с едни хора по един и същи начин, това винаги е добре и за хората, които разбират за какво става въпрос, а и за ръководството, което взема тези решения.
Водещ: Понеже сам казахте и се върнахте към темата за онзи спор с президента - изчистихте ли си отношенията с него вече?
Аню Ангелов: Ние няма какво да изчистваме. Общо взето той не прие тези мои предложения и нататък работата продължава.
Водещ: Въпросът е как продължава. Дали продължава с правене на спънки от негова страна или просто...
Аню Ангелов: Не, няма никакви спънки.
Водещ: В хладни отношения продължавате да си работите?
Аню Ангелов: Е, какво значи хладни. Ние не сме там, нито аз министър, нито той президент, за да се обичаме кой знае колко. Въпросът е да имаме, точно преди малко споменах, принципна позиция по редица въпроси.
Водещ: А имате ли?
Аню Ангелов: Аз смитам, че моята позиция беше принципна. Дали неговата позиция, на президента или на неговия антураж съветници е принципна това е друг въпрос, питайте него. Аз смитам, че моята позиция беше много ясна, обсъдена от нашия съвещателен, констативен орган, от всички генерали и директори, които участват в съвета по отбрана, така че считам, че беше и колективно решение, а не мое лично решение.
Водещ: Мечтаете ли си президентските избори да дойдат по-бързо...
Аню Ангелов: Не, не.
Водещ:... и да има заместник на г-н Първанов, с който да работите по-лесно?
Аню Ангелов: Не, не мечтая. Мечтая да бъде човек, който наистина да защитава националния интерес.
Водещ: Това като го казвате, да разбирам ли, че досега г-н Първанов не е бил такъв човек?
Аню Ангелов: Не, това си е ваша спекулация, аз...
Водещ: Не, не е спекулация, просто питам само.
Аню Ангелов: Аз само казвам, че наистина мечтая да бъде човек, за когото преди всичко да бъде националният интерес и интересът на работата.
Водещ: Добре, ако искате да поговорим малко за това, което казаха експертите на НАТО, че е нужен повече контрол и прозрачност в Министерството на отбраната, съветите, които ви дадоха. Чувствате ли се като с издърпани уши или просто си е нещо нормално?
Аню Ангелов: Напротив, ние по принцип си знаехме, че не всичко е така, както трябва да бъде и ние затова започнахме още от края на 2009 година да работим по този въпрос. Създадохме антикорупционен съвет, издадохме един етичен кодекс на служителите в Министерството на отбраната и въоръжените сили, започнахме тая работа, прекратихме някои основни пътеки, по които достига по принцип корупцията. И аз не зная защо в някои медии взеха оная част от целия доклад, която касае препоръките, какво трябва да направим, превръщайки ги в някакви недостатъци. Винаги може да се желае, особено в тази област именно, повече. Особено в борбата с корупцията. Защото няма държава, за която да се каже, че няма корупция.
Водещ: Да, особено когато става въпрос за неща, свързани с военните. Те винаги придобиват някаква загадъчност и са обвити в съмнения. Аз съм си извадил тук един цитат по отношение на тези препоръки - „да се ограничат случаите на пряко договаряне с един доставчик, както и да има силен граждански контрол при договорите за доставки". Препоръчва се още „външен контрол и промяна на схемите, по които министерството разпродава ненужни активи, особено при определяне на цените на военните имоти.
Аню Ангелов: цените на военните имоти се определят от независими оценители, които са лицензирани. Аз не мога да ги определя, самостоятелно аз или който и да е от Министерството на отбраната. Така че тази препоръка до голяма степен се дължи на практиката до края на 2009 година, а не сега. Освен това искам да отбележа, да, ето сега например завърши проверката на служба „Военна информация". Там всички поръчки за каквито и да е дейности за строителство са изпълнявани само от една и съща фирма, което навежда на мисълта, че всъщност трябва да се прекратят и тези пътеки, по които се достига.
Водещ: Това изглежда порочна практика, честно казано.

Следва продължение...