София /КРОСС/ Във великата Антиохия Сирийска живеели презвитерът на име Саприкий и обикновеният гражданин Никифор. Те изпитвали такава любов един към друг и били така задружни, че някои ги мислели за родни братя.
След толкова дългогодишна дружба дяволът, който ненавижда всичко добро, им завидял и посял у тях такива плевели на вражда, че те не искали дори и на улицата да се срещнат; дотолкова се били възненавидели; и както преди помежду им царели любов и дружба, така след това, под действието на сатаната, помежду им се разгоряла ненавист един към друг. След като доста дълго време живели в ненавист и вражда, Никифор дошъл на себе си и разбрал, че тази вражда е посята от дявола; започнал да умолява приятели и съседи да идат при презвитер Саприкий и да го помолят да прости на него, каещия се, и да го обикне с предишната любов; презвитерът обаче не пожелал да изостави враждата си.
Тогава Никифор отново изпратил други едни приятели със същата молба, но презвитерът и тях не поискал да ги чуе. Той отхвърлил и за трети път изпратените при него, не послушал молбата им, не склонил на милост и не простил на брата си, който смирено търсел неговата прошка. Тъкмо обратното - ожесточил сърцето си и останал неумолим, забравил думите на нашия Господ Иисус Христос, Който е казал: "прощавайте, и простени ще бъдете". И още: "ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си"; а също и: "ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец".
Като отишли на мястото, където Саприкий трябвало да бъде посечен с меч, свети Никифор отново се обърнал към него:
- Моля те, мъчениче Христов - казал той, - прости ми, ако като човек с нещо съм съгрешил пред тебе. Писано е: "искайте, и ще ви се даде" - и ето, затова аз те моля - дай ми прошка!
Но неговият коравосърдечен приятел Саприкий не склонил и пред тези молби; той не си спомнил думата на Господа: "възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце... възлюби ближния си като себе си", а като запушил ушите на сърцето си, останал като глуха аспида, отхвърляйки молбите на онзи, който го заклинал.
Така Саприкий не проумял реченото в Евангелието, че който прощава на ближния си, той ще бъде опростен, и не послушал думите на Господа: "с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери". Ето защо Господ, праведният Съдия, със Своя справедлив съд вдигнал благодатта Си от Саприкий и той веднага отпаднал от Господа и се лишил от изплетения за него венец на мъченичество. Светият мъченик бил умъртвен за Христа на деветия ден от месец февруари, и радостен заминал при Христа Господа.

/ВН/