Галина Тонева: Необходими са законодателни промени за подобряване на контрола и съхранението на СРС-тата
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
БНР, „Преди всички"
Галина Тонева - зам. главен прокурор
Водещ: Какво да се промени така, че наистина специалните разузнавателни средства /СРС/ да бъдат използвани като оръжие в борбата срещу престъпността, а не като средство за политически чистки и скандали. Това беше част от темата, събрала на съвещание вчера висши магистрати. Продължението е днес в „Хоризонт", „Преди всички" в разговор със заместник главния прокурор Галина Тонева. Добро утро, г-жо Тонева.
Галина Тонева: Добро утро на всички.
Репортер: Добро утро от мен, г-жо Тонева. След вчерашните констатации, които самите вие, магистратите, направихте по отношение на СРС-тата и след едно признание, което и вие не отричате, че прокуратурата иска най-много СРС-та. Докато чакате политическите решения, какво в прокуратурата може да бъде направено като организация, която наистина да доведе до това СРС-та да се искат тогава, когато е невъзможно по друг начин да се събират доказателства, а не за да бъде по-лесно събирането на доказателства?
Галина Тонева: Вчера на националното съвещание, което проведохме съвместно с председателите на окръжните съдилища и с председателя на Върховния касационен съд и неговия заместник, съвместно с ръководството на прокуратурата според мен беше изключително полезно, защото то очерта три направления, в които можем да работим, за да превърнем наистина СРС-та в наше..., оръжие не бих искала да кажа, защото не съм много милитаристично настроена, но, бих казала, сериозен съюзник и помощник действително в борбата срещу престъпността, а не да се използва като средство за манипулиране и политически натиск. За мен тези три направления се очертаха в следните посоки: едното от тях е възможността системата сама да организира начина на регистрация и контрол върху това колко и по какъв начин се дават разрешения за експлоатация на СРС-та. Това може да стане с въвеждането на единни параметри за регистриране на всички искания, които се правят, независимо дали от прокуратурата, или от останалите специализирани служби, които имат правото по закон да правят такива искания. Тези единни параметри трябва да се въведат за всички окръжни съдилища и по този начин ще се избегне възможността да се злоупотребява, като по отношение на едно лице се правят многократни искания в различни окръжни съдилища, некоректно се правят искания за продължаване на срока за експлоатацията на тези СРС-та и други такива проблеми. И мисля, че това не би било никак трудно за постигане, още повече, че и представителите на Висшия съдебен съвет, които присъстваха вчера на съвещанието, поеха такъв ангажимент. Второто направление, което също ми се струва, че не би било толкова трудно решимо, защото то също няма да се нуждае от законодателна промяна, това е един нов поглед върху контрола върху експлоатиране на СРС-та, направен съвместно от институциите, които работят в тази насока, и по-конкретно имам предвид съществуващият, така или иначе, и към момента Единен регистър на СРС-та, съществуващ в специализираната дирекция при МВР, да бъде направен достъпен за всички председатели на окръжните съдилища, което означава, че във всеки един момент, който и да е от тях, като бъде сезиран с искане за разрешение за експлоатиране на специално разузнавателно средство, ще може да направи в много кратко време справка в този регистър дали вече от друг район такова разрешение не е било издавано. И третото направление, което може би е най-същественото, това е мерки, които да регулират съхраняването и контрола на специалните разузнавателни средства не може да се осъществи без законодателни промени. Поне тук всички бяха единни по това становище. И такива законодателни промени са изключително необходими в спешен порядък, защото те освен че ще гарантират съхранението и контрола, те ще могат да решат и проблема с публичността на веществените доказателствени средства.
Репортер: А ще могат ли да решат този проблем, който излезе покрай случая с подслушването на Ваньо Танов - оперативно лице да преценява какво да достигне като информация от наблюдаващия прокурор и да му спестява такава, която очевидно може би е била важна?
Галина Тонева: Това имам предвид, казвайки, че законодателна промяна може да реши въпроса именно със съхранението и контрола на специалните разузнавателни средства. Междувременно, не знам дали ви е известно, но вчера това беше подчертано на съвещанието, че вече има сформирана работна група...
Репортер: Да и вие сте част от тази група, нали така.
Галина Тонева: Да, така е. аз от името на прокуратурата на Република България съм посочена, определена да участвам в тази комисия заедно с мои колеги експерти, които според необходимостта на определен етап ще вземат участие. Председателят на Върховния касационен съд Гроздан Илиев също е член на тази работна група. И ние проведохме една според мен изключително полезна среща на такова експертно ниво под ръководството на г-жа Цвета Маркова, председателя на Държавната комисия за защита на информацията и там взеха участие също представителите на специализираната Дирекция „Оперативно техническо обслужване" (ДОТО) на ДАНС и въобще на Министерството на правосъдието, всички заинтересовани институции. И мисля, че постигнахме едни доста сериозни не договорки, то и не би могло така да го нарека, но постигнахме единомислие по едни много съществени проблеми най-вече в сферата на контрола и съхранението на специалните разузнавателни средства и начина, по който да се изготвят веществени доказателствени средства въз основа на тях в рамките на досъдебното производство.
Репортер: Между другото, аз вчера бях изненадана да чуя от един от съдиите на това съвещание, че когато й са докладвали, че трябва да бъдат унищожени, тъй като не стават за доказателства, записи от специалните разузнавателни средства, тя е отказала. Възможно ли е и това да се случва по веригата? Имам предвид и на базата на опита, който имате в годините и като съдия, и като прокурор, наистина някой да се опитва да унищожи доказателство, пък за запази други записи, за да ги използва за компромати?
Галина Тонева: На мен, честно казано, не ми е известен такъв случай да е правено умишлено. Вероятно има, не съм участвала в проверки, но предполагам, че има случаи, в които са останали неунищожени СРС-та или дори веществени доказателствени средства, които не са били необходими по делата. Но според мен то е станало най-вече поради затрупването с огромен брой такива документи, което най-вероятно е довело колегите до недоразумение.
Репортер: Добре, казвате затрупване и вероятно не умишлено. Тук паралелно с процеса на организационни и законодателни промени трябва да се постави изобщо въпроса за големия брой специални разузнавателни средства. Вие какво мислите по този въпрос, трябва ли да има и законодателно ограничение за престъпленията, по които могат да се използват те, за да намалее по естествен път обемът им?
Галина Тонева: Действително огромният брой специалните разузнавателни средства води вече до обратния ефект, защото, вече както ви казах, затрупването с огромен обем документи не винаги води до ефективност на наказателното производство. Но за съжаление законът в момента задължава точно това - всичко, което е придобито, говорим най-вече за подслушването като вид специално разузнавателно средство...
Репортер: То излезе, че е и най-предпочитаното.
Галина Тонева: Да, то създаде най-големите проблеми, защото води до огромен обем информация, която освен че се записва на електронен носител, задължително по силата на закона се пренася и на хартиен носител. След което по искане на искателя на специалното разузнавателно средство, ние в случая можем да коментираме прокуратурата като такава, задължава и наблюдаващия прокурор да изчете този огромен обем информация, да селектира и да прецени кое е нужно за делото, за да поиска веществено доказателствено средство, то наново да бъде написано на хартиен носител. Създават се едно огромни по обем дела с много томове секретна информация и знаете нататък по веригата какво се случва - необходими са помещения специални за съхранения, персонал, който да обслужва тази класифицирана информация, засекретяване на дела, проблеми с откритите съдебни заседания, огромно количество информация, която и първа, и втора, и трета инстанция четат, за да намерят понякога един разговор или две изречения, които имат отношение към предмета на делото. Така че оформената като идея вече и на работната група, за която споменах, е информацията от специалните разузнавателни средства да се записва и съхранява на електронен носител, но тя да бъде в пълния си обем. Тоест от самото начало на експлоатиране на специалното разузнавателно средство до неговото приключване трябва всичко да бъде съхранено на електронен носител, който да бъде предоставен на искателя и той вече да бъде органът, който да има единствената възможност да прецени какво от тази информация м,у е необходима по наказателното производство. Отново уточнявам, че говоря само за специални разузнавателни средства за целите на наказателния процес.
Репортер: Това ще улесни технологията. Обаче как ще намали броят на исканите подслушвания?
Галина Тонева: Аз мисля, че това само по себе си ще регулира броя на експлоатираните специални разузнавателни средства, защото когато наблюдаващият прокурор сам трябва да седне или да изслуша цялата събрана информация или да изгледа, ако това са видеозаписи, която е текла примерно в продължение на два-три, шест месеца, нали се сещате, че този човек едва ли ще съумее физически да се справи с такава задача по наказателно производство.
Репортер: Ще ги дисциплинирате под страх от това, което предстои да им се случи. Впрочем, главният прокурор каза, че вие самите, прокуратурата, правите своя анализ за това има ли прокурори, любители на специалните разузнавателни средства. По принцип според вас това укор ли трябва да бъде към тези обвинители, че залитат към тези средства или просто неизбежност да се събират доказателства само и единствено по този начин?
Галина Тонева: Ние действително започнахме такъв анализ по простата причина, че, както каза вчера и главният прокурор, всяко зло за добро вероятно. И се надяваме да е така. А и покрай скандалите от последните седмици действително си фокусирахме вниманието върху тези проблеми и се установи, че прокуратурата е един от най-големите искатели за експлоатация на специални разузнавателни средства. В действителност в това няма нищо лошо, че тя е най-често искащият орган, но броят сам по себе си е доста стряскащ. И този наш анализ би трябвало да доведе до изостряне вниманието на колегите прокурори за това, че аз допускам, че в голяма част от случаите не те са инициаторите за искане на този способ, но те самите трябва да обръщат много по-голямо внимание в случаите, когато разследващите органи ги мотивират да правят такива искания. И за мене съществува и един такъв плашещ момент, че, според мен от разговорите, които съм водила с много от колегите, в не малка част от случаите исканията се правят не защото това е действително единственият възможен начин да се разкрие престъплението, а просто защото той дава възможност да се отложи в един период от време работата по някое от делата. И това се налага от друга страна от големия обем и от голямата натовареност както на прокурорите, така и на разследващите органи.
Репортер: Много сложни се оказват взаимовръзките. Последно да ви попитам, това наистина ще е важен анализ, когато го направите. Имате ли позиция по въпроса къде се намира техниката и подслушването е ключов за решаването на скандала и изобщо на последствието от скандала проблем? Тоест дали ще излязат от МВР и ще отидат в правосъдието или някъде другаде, в някаква друга ситуирана неутрална позиция?
Галина Тонева: Това е въпрос, който ще трябва вероятно да решим първо на съвместните ни срещи и анализи и най-вероятно може би ще се наложи действително да се преструктурира органът, който ще осъществява този контрол. Дали това ще бъде към парламента, комисия, дали ще бъде независимо звено, което, аз лично имам такова становище, че би било добре да бъде структурирано към съдебната власт като независим и самостоятелен орган.
Репортер: Към съдебната власт - имате предвид съда, прокуратурата.
Галина Тонева: Имам предвид орган по подобие на Инспектората към Висшия съдебен съвет, просто да бъде отделно звено, бюро ли ще го наречем, комисия ли, независимо как, но да бъде част от независимата съдебна власт и от там нататък трябва да се мисли по въпроса как точно трябва да бъдат избрани членовете на тази комисия или каквото и да е, както и да го наречем този орган.
Репортер: Да, защото, ако се избира по партийни квоти, тогава политическият елемент няма как да бъде спестен.
Галина Тонева: В никакъв случай не бива да бъде избиран по политически квоти. Добър вариант е начинът, по който се избират инспекторите в Инспектората от парламента с квалифицирано мнозинство. Може да се мисли за мандатност и период, който да не съвпада с мандата на Народното събрание. Всички тия техники законодателни трябва да бъдат обсъдени, за да се направи най-доброто решение.
Репортер: Това ще бъде труден разговор, със сигурност. Благодаря ви. Заместник главният прокурор Галина Тонева.
Copyright © CROSS Agency Ltd.
При използване на съдържание от Информационна агенция "КРОСС"
позоваването е задължително.