Водещ: Казвам добре дошъл на г-н Джон Дали, който е европейски комисар по здравеопазването, както и на министър Стефан Константинов. Добре дошли в нашето студио. В превода ще ни помага Вихра Ганчева. Благодаря много. Ще си говорим за това каква е ползата от електронното здравеопазване и дали българите ще могат да бъдат лекувани в Европа. Аз ви предлагам да протече разговора ни по следния начин: да говорим с г-н Дали и да търсим коментара на д-р Константинов, ако нямате нищо против.
Стефан Константинов: Разбира се.
Водещ: Това, за което ние сме се чудили много пъти е дали пациентските права на българите, които пътуват в рамките на Европейския съюз (ЕС) са защитени.
Джон Дали: Реално погледнато в Европа вече съществуват системи, които осигуряват покритие със здравна помощ на европейските граждани, които пътуват в рамките на ЕС. Всъщност става дума най-вече, когато претърпят инцидент. Преди няколко седмици парламентът и Съветът на Европа приеха една нова директива, която дава възможност на европейските граждани да имат достъп до здравна помощ в други държави-членки, когато имат необходимост. Особено в случаите, когато не могат да получат съответното лечение, от което се нуждаят в своите страни. Така че сега, когато тази директива се превърне в закон в различните държави-членки, гражданите на ЕС ще имат право да избират да отиват за лечение в друга страна, когато то не може да бъде предоставено в страната, в която живеят или съответно лечението, което могат да получат в своята си страна не е на съответното ниво. Когато става дума за болнична помощ, правителствата трябва да поставят приоритети. И съответно правителствата са длъжни да дават такива разрешения и в закона ще бъде описано какви са отделните случаи и възможности за това. когато пациентите напуснат собствената си страна, те имат право да получат възстановяване на направените си разходи от държавата по местоживеене до стойността, която би струвало това лечение в собствената им страна.
Водещ: Добре. Министър Константинов, да ви питам нещо важно, защото хората продължават да се интересуват. Това означава ли, че ще бъде премахната задължителната медицинска застраховка, която хората плащат, когато пътуват в чужбина? Ще продължат ли да плащат това нещо?
Стефан Константинов: Искам да ви кажа, че към момента здравноосигурените лица в България имат право да получат европейска здравна карта, която е валидна една година от издаването й и която покрива спешни състояния. Тоест този въпрос е решен на европейско равнище. Това, за което говорим в момента е един текст, който формално трябва да бъде гласуван в Съвета и в рамките на 30 месеца ще стане действащ акт. Става въпрос най-вече за хората, които са в дълги пациентски листи, чакащи пациенти. Те ще имат възможността, когато не може да им се предложи своевременна и качествена услуга. Но това пак се отнася за осигурените в страната. Така че хората трябва да се осигуряват, за да ползват и тези възможности.
Водещ: Как могат да вземат тази карта, за която говорите?
Стефан Константинов: Трябва да отидат в тяхната Районна здравноосигурителна каса. Те са едни пластмасови карти, всички ги знаят. Мисля, че безплатно се дават на осигурените лица.
Водещ: Всъщност има ли проблем с постъпване на български граждани в болници в чужбина? Знаете ли за такива, получавали ли сте сигнали?
Стефан Константинов: Когато става въпрос за спешно състояние и човек има такава карта, няма никакви проблеми. Има проблеми, когато някой е решил, че трябва да се лекува в чужбина, отишъл е, направил е разноски, вие знаете, че здравеопазването е страшно скъпо и цените в Европа са несравними с цените в България, той просто не може да дойде сега и да каже - аз се лекувах в Австрия, моля ви, платете ми 50 000 евро.
Водещ: Какво правите в такъв случай?
Стефан Константинов: В такъв случай нищо не правим. Но правим много за хората, които не можем да ги лекуваме тук. Имаме Фонд за лечение в чужбина, Фонд за лечение на децата, за трансплантации. Когато имаме трудни случаи, които не можем да решим, ние предварително уговаряме условията и ги изпращаме и плащаме.
Водещ: Понеже предния път, когато бяхте ту к в нашето студио си говорихме за един такъв конкретен случай ,н мога да не ви попитам какво стана с историята на нашата зрителка, която ни беше писала?
Стефан Константинов: Аз видях, че след това и здравната каса се заинтересува и надявам се да има някакъв ефект. Просто не съм питал, но ще проверя в министерството, не сме имали сигнали, дадох веднага документите на нашата дирекция.
Водещ: Ясно, добре. Г-н Дали, защо електронното здравеопазване е толкова важно за Европейската комисия?
Джон Дали: За нас електронното здравеопазване е един от основните стълбове, върху който ще изградим здравеопазването на бъдещето. Много е важно да се възползваме от всички познания, които са натрупани в Европа, от всички технологични нововъведения, които са развити, защото технологията може да улесни пациентите, може да улесни тяхната диагностика, може да улесни лечението и също така може да се получи отличен резултат при заболявания, които до този момент не сме могли да лекуваме. Има множество случаи, в които в различни части на Европа има специализирани лечебни заведения. Не може всички да са специалисти по всичко. Точно поради тази причина е много важно да се използва телемедицината. Благодарение на нея пациентите ще си стоят в къщи или в собствената си страна и ще получат най-добрата консултация, най-доброто лечение, благодарение на експертното познание, което съществува в други страни. Освен това е много важно също така да се разработи една информационна карта за здравето на пациентите. Това е особено важно, когато един гражданин на ЕС пътува. Така че ако възникне необходимост от медицинска помощ, няма да се налага да се правят всякакви изследвания и анализи, които вече са направени в неговата страна. По този начин интервенцията ще може да се увеличи по-бързо и съответно лечението да е по-бързо. За да стане това факт, системите на електронно здравеопазване в различните страни трябва да могат да бъдат съвместими, да си комуникират, трябва да могат взаимно да се тълкуват. Точно за това настояваме ние в момента в ЕС - всички държави-членки да работят заедно, за да гарантират оперативната съвместимост на всички системи на електронно здравеопазване. По този начин гражданите, независимо от това къде живеят, ще получат най-добрата услуга.
Водещ: Знам, че не сте имали много време да се виждате и да коментирате, но наясно ли сте с най-големите проблеми на българското здравеопазване?
Джон Дали: Ние може би не се срещаме, но следим какво се случва във всяка страна. Знаем, че България върви напред и то много добре, но има все още много неща, които трябва да се направят и смятам, че българското правителство знае много добре какво трябва да се направи, това е също много важно. А в ЕС ние предоставяме нашето съдействие, за да се разработят различни програми и планове за бъдещето развитие. Знаем например, че един от големите проблеми, които все още съществуват в България е тютюнопушенето. Смятам всъщност, че България е държавата, втората в Европа...
Водещ: До вас стои един от най-големите противници на пушенето.
Джон Дали: Той добре се справя. Това е един натиск, който се опитваме да окажем в рамките на целия ЕС. Европейските страни, самите правителства преди две години решиха, че в целия ЕС трябва да се приемат закони, които да гарантират среда, свободна от тютюнев дим. Това вече се случва в много страни. И ние настояваме всички страни като България, която все още не го е направила, да го направи факт максимално скоро. Трябва да разясним, че тютюнопушенето е една от основните причини за настъпване на заболяване. Когато кажем това, нямаме предвид само това, че много хора умират в следствие на тютюнопушене и че има много страдание, но също така това е много сериозна тежест, която трябва да се поеме от устойчивостта на системата на здравеопазване. Изчислили сме, че около два милиона души се разболяват ежегодно от сърдечносъдови заболявания и от онкологични заболявания и това е свързано с тютюнопушенето. Около 650 000 умират всяка година именно поради тютюнопушене. Това е причината, поради която ние настояваме тази кампания срещу тютюнопушенето да се разрасне и сме започнали да подготвяме една нова директива, която ще въведе едни допълнителни мерки по закон срещу тютюнопушенето в рамките на целия ЕС. И ние се надяваме, че България ще се движи заедно с тази тенденция, която всъщност защитава и облагодетелства гражданите.
Водещ: Чувате много добри думи в тази посока. С няколко думи само да кажете кои са най-важните неща, върху които ще се съсредоточите по време на посещението на г-н Дали тук.
Стефан Константинов: Тъй като основната цел е електронното здравеопазване, ще обясним докъде сме стигнали в България, защото ние сме направили много. Ние имаме Национална здравноосигурителна каса с информационни системи, всички хора, работещи в извънболничната помощ, по електронен път се отчитат. Имаме вече наченки на телемедицина, показват се сложни операции между различни клиники и в чужбина. И точно това, което искаме да покажем е как вървим, в какъв път. И това, което следва да направим да бъде синхронизирано с Европа. Не да започваме и да развиваме нещо съвсем различно, а това, което правим да бъде същото, каквото правят в другите страни, за да имаме накра една наистина европейска мрежа и наистина здравните ни системи да си говорят и хората да се чувстват граждани на една и съща страна.
Водещ: Г-н Дали, наскоро в Българя започва да действа Агенция по храните. Интересно ми е да знам дали в ЕС имат практика тя да бъде към здравните министерства или към земеделското. Защото в България тя ще бъде към земеделското министерство. Какво мислите по този въпрос?
Джон Дали: Най-важното е да съществува организация, която да работи и то добре. Повечето страни са я включили тази агенция в Министерството на земеделието, но всъщност това решение зависи от начина, по който е организирана системата във всяка страна. Има страни, в които този орган е изцяло независим от министерствата, но все пак те трябва да се отчитат пред някого. Тоест смятам, че най-важното е стандартите, които са заложени и капацитетът, който ще получи тази организация тази институция, да са в състояние да приложат всички регламенти, които са на лице в ЕС и които са много съществени. Не само, за да се гарантира, че храната, която приемаме е здравословна, но също така има и много важен икономически ефект, защото фактът, че тази система гарантира качество на храните, всъщност прави достъпа до пазара на храни по-лесен, защото потребителите се чувстват по-спокойни, когато купуват храни и също така това прави нашите храни по-ценни на международния пазар на храните. Ние имаме индикации колко важно е това- Когато започна проблемът с диоксина в Германия, това се случи, но това, че имахме една много добра система, която работи и която работи добре, ни помогна да идентифицираме всяка една отделна ферма в Германия, която би могло да е имала проблеми. Тези ферми веднага спряха работа, докато приключат изследванията. Точно тази система за проследимост, с която разполагаме, беше тествана в реални условия и се установи, че работи добре. Това ние имаме във всички страни и много се радвам, че България още днес ще открие официално тази нова институция и ще се присъедини към тази елитна група от страни, които разполагат с първокласна институция за гарантиране безопасността на храните.
Водещ: Само с две думи, министър Константинов, доволен ли сте от това, че агенцията не е при вас, няма да мислите и за това, или по-добре би било да бъде към Министерството на здравеопазването?
Стефан Константинов: Този дебат в момента е приключил и ние трябва да работим като екип. За мен е важен резултатът за българските граждани. Никакво значение няма, това, което каза г-н Дали, това дали е към мене или е към министъра на земеделието. В крайна сметка голяма част от хората, които до сега са работили, лекари, ще продължат да работят в тази агенция и са важни резултатите. Тоест тя е българска, не е на никакво министерство.
Водещ: добре, много ви благодаря за този разговор и за гостуването в студиото на „Здравей, България". Желая ви успешни преговори от тук нататък.