От септември 1944 г. 8-ма армия на група армии „Юг" под командването на генерал Ото Вьолер води бойни действия на унгарска територия, докато се оттегля. В средата на октомври държавният глава на Унгария Миклош Хорти желае да разоръжи германските съюзници и заедно с руснаците да сключи общо примирие, но намерението му се проваля. В началото на декември Адолф Хитлер обявява града за крепост на армиите на оста.

На 25 декември Будапеща е цялостно обградена. В образувалия се обръч се намират 800 000 жители на града, 33 000 германци, сред които 8-ма СС кавалерийска дивизия Флориан Гайер и 22-ра СС доброволческа кавалерийска дивизия Мария Тереза, също 37 000 унгарски войници на 3-та унгарска армия под командването на СС-обергрупенфюрер и генерал на полицията Карл Пфефер-Вилденбрух и генерал Иван Хинди. Градът е обсаден от 156 000-на войска на 2-ри украински фронт, командвана от маршал Родион Малиновски, от войски на 3-ти украински фронт на Фьодор Толбухин, от румънската армия и унгарските червени доброволчески войски.

През януари 1945 г. се провалят множество опити за освобождаване от обсадата, а липсата на муниции и храна става все по-застрашителна. На 20 януари Унгария подписва със Съветския съюз военно примирие и започва да воюва срещу Германския райх.[2] На 11 февруари 17 000 обсадени отчаяно опитват да пробият обсадата, но претърпяват провал. Само 300 души достигат до силите на Вермахта. На 13 февруари се предават и последните войски.

/ЦГ/