Интервю на Юлия Тороманова,
Информационна агенция КРОСС

На власт в Македония е правителство на ВМРО, но това ВМРО няма нищо общо с правителството на ВМРО от преди 13 години, оглавявано от Любчо Георгиевски, защото докато кабинетът на Георгиевски водеше проевропейски политики и отчиташе необходимостта от здрави връзки между България и Македония, то сегашното правителство по същество провежда политиката на комунистическите правителства на Македония от преди 20 години. Имам впредвид, че по времето на Георгиевски бяха сключени важни двустранни споразумения в областта на отбраната, които доведоха до сериозно сближаване на двете страни. В момента сме свидетели на блокиране на икономическото сътрудничество и, на второ място, на изострянето на двустранните отношения, заради продължаващата антибългарска кампания на македонските медии, подкрепяни мълчаливо от правителството. Българо-македонските отношения са блокирани, заради антибългарската политика на македонската страна, чийто израз е продължаващото издавателство на Спаска Митрова и продължаващото престояване в затвора на Мирослав Резински. Само тези два случая са достатъчни, ако сме държава която има национално достойнство и уважава своите исторически традиции да блокираме категорично членството на Македония в ЕС и НАТО, както това направи Гърция заради името на Македония. Единствената принципна позиция по македонския въпрос имаше при служебното правителство на Стефан Софиянски и  при правителството на Иван Костов, което обаче беше обусловено от факта, че тогава на власт в Македония бяха пробългарски и проевропейски политици. Наследниците на бившите комунисти в Македония в момента управляват по начин, по който се отдалечават от Европа и от България, която е член на ЕС. Като бивш посланик в Хърватска имах пряко наблюдение на отношенията между България и Македония и мога да кажа, че македонската страна разбира само от принципната дипломатическа сила, средно положение няма. Атина категорично блокира членството на Македония в НАТО и ЕС, защото поставят нови условия. Друг е въпросът дали условията, които Гърция поставя на Македония от историческа гледна точка са добре защитени.

Има ли възможност да се подобрят отношенията между Гърция и Македония, както и между България и Македония?

По отношение на гръко-македонските отношения смятам, че Гърция няма да отстъпи при никакви обстоятелства. Когато говорим за българо-македонските отношения - нещата могат да се реализират само при две условия: ако в Скопие управляват проевропейски политици, а в България политици, които не са зависими от външни фактори.

Какви са перспективите за Македония, според Вас?

Аз не виждам никакви перспективи за Македония, но не защото отношенията на Македония с Гърция са влошени, а тези със София са обременени от исторически проблеми, а заради албанския фактор. Той докара нещата дотам, че в момента Западна Македония е 90% албанизирана. Тази албанизация естествено ще доведе до регионизирането на Македония и до действия, които ще доведат до отцепването на тази област от Македония. Нещо, което се случи с Косово преди години. Самият Георгиевски, преди години, призна тази жестока реалност, дори предложи Македония да бъде разделена на две - албанска и македонска част. Тогава имаше много остри реакции от страна на македонските политици, макар че това е жестоката реалност. Проблемът на Македония не е Гърция, не е България, дори не е и Сърбия, чието влияние никога не е намалявало. Проблемът са албанците и тяхната невероятна демографска експанзия. Добре е да се знае, че средната раждаемост в едно албанско семейство в Македония е 6 деца, което означава, че с темповете на раждаемост през следващите 20 години македонската нация ще се стопи до не повече от 700 хил. души, докато албанското население ще е точно два пъти повече.

Щом тази прогноза изглежда толкова реална, дали европейските сили ще се намесят, за да помогнат на Македония?

Те ще се намесят в Македония толкова, колкото се намесиха и по отношение на Косовския въпрос, когато узакониха реалното състояние на терена. Става дума, че Косово беше автономна област в рамките на Сърбия. Именно защото в последните 50 години в Косово демографската експанзия доведе до рязко нарушаване на етническия баланс и се стигна до съотношение 2 млн. албанци към 200 хил. сърби, ЕС и САЩ признаха косовската независимост. Разбира се, това стана след една жестока гражданска война и външна въоръжена намеса от страна на НАТО, но колкото и жалко да е, трябва да кажа, че това е бъдещето на Македония,като разбира се, надявам се, че това няма да стане по начина, по който се случи на територията на Сърбия преди десетина години.