От Петрониевия Сатирикон до днес комичният роман винаги е бил ярка проява на две основни тенденции, присъстващи дотогава латентно в жанра: сатира на обществени или нравствени явления и пародия на художествени похвати и мотиви. Кристализацията на сатиричното и пародийното начало в романа свидетелства за определена еволюция на жанра и за обвързаното с нея съзнание на твореца и на публиката. В тази най-обща концептуална рамка могат да се впишат по-конкретните наблюдения върху българския и европейския комичен роман от последните десетилетия, които ще предложи конференцията. Тя ще опита да постави следните основни въпроси: В българската литература комичните жанрове изобилстват, но комичният роман се появява рядко. Защо? Какви са предпоставките за неговата поява? Какъв е неговият социален отзвук? Без да има претенцията да обхване цялостно явлението комичен роман в останалите национални европейски литератури, докладите ще опитат да прокарат и европейски щрихи на съвременния комичен роман, да открият пресечни точки на чуждестранната литературна продукция с творби от българската литература, да очертаят ролята на жанровата традиция в създаването на съвременни творби.

/АС/