Вашингтон, САЩ /КРОСС/ От векове хората ги мъчи един въпрос- защо кълвачите не ги боли глава и досега не са полудели, след като по цял ден дълбаят дърветата? Учените най- накрая разгадаха тази тайна. Съдейки по всичко, кълвачът не страда от главоболие, не получава и сътресение на мозъка. Как става това? Установено е, че птицата дълбае твърдата повърхност със скорост 20 удара в секунда, като прилага сила 1,2 хиляди пъти повече, отколкото е земното притегляне. Можем да сравним ударът с врязването на реактивен самолет в повърхността на Земята. Нито един човек не би оживял при подобен удар. А на кълвачът му е все едно и всеки ден доброволно се подлага на такова чудовищно натоварване- и въпреки това си е жив и здрав.
За първи път двама американски учени успяха напълно да разшифроват механизма за предпазването на кълвачовата глава от ударите. Айвън Швоба и Филип Мею за откритието си получиха „Игнобеловата награда, която е премия за „откритие, което първоначално предизвиква смях, а след това те кара да се замислиш"
И така-на първо място, неговият свръхтвърд клюн удря ствола на дървото строго перпендикулярно, не се прегъва и не вибрира. Това осигурява координираната работа на шийните мускули, които отговарят за движението на главата напред-назад и които, по време на „действие" работят само те, а мускулите, които отговарят за страничните движения бездействат.
Освен това, в черепната кутия на кълвача има тънък слой вътрешночерепна течност, която отделя мозъка от кутията и не позволява да има толкова силни вибрации, че да му се навреди. Освен това течността е много вискозитетна и затова мигновено „гаси" всички възникнали при удара вълни, способни да навредят най- важния нервен център.

/ВН/