Имплантираният компютър се включва на всеки 15 минути и събира данни за налягането, като при това са му нужни около 5,3 нановата енергия. За да може слънчевата батерия да осигурява системата със захранване, пациентът трябва да прекарва по около 10 часа на ден на изкуствено осветление или час и половина на слънце.

Смята се, че търговският вариант на миниатюрата, която все още не е кръстена, ще се появи през следващите няколко години. „Следващата задача, която искаме да решим, е разработването на същите малки, но мултифункционални устройства. Десетки и стотици от тях могат да бъдат използвани за наблюдение на състоянието на нашето тяло, окръжаващата среда, сградите и т. н.", каза един от създателите на микрокомпютъра Денис Силвестър пред британския вестник „Дейли Мейл".

Разработката на американските учени се базира върху концепцията за сензорните мрежи или „интелигентната прах", която предвижда, че в бъдеще събирането и анализът на информацията за процесите в различни физически среди (жив организъм, автомобилен двигател, атмосферата на помещение или материал от инженерна конструкция) ще става чрез голям брой микроскопични компютри, снабдени с различни сензори. Подобни устройства могат не само да събират информация, но й да я предават на главен компютър както чрез директна радиовръзка, така и чрез препредаване през съседни микрокомпютри по веригата. Засега определението „интелигентна прах" е донякъде условно, защото стандартният размер на датчиците, работещи в съвременните сензорни мрежи, са все още доста далеч от прашинката. Въпреки това те се използват масово - в системите за пожарна сигнализация, в службите за видеонаблюдение и охрана, в датчиците за имерване на налягането в автомобилните гуми и др.

/ВД/