Доплащането на пациентите в болниците е неизбежно, твърди председателят на Съюза на учените в България

Проф. Дамянов, трудно ли се прави наука в момента в България?

2010 и 2011 г. са много трудни години за науката и това не е свързано само с икономическата криза. Върху науката силно повлия една управленска криза, един подход на крайно недобро разбиране на мястото й в съвременния живот. На практика науката е с формално завишени средства, но реално погледнато бюджетните пари са минимални като процент от БВП. Средствата намаляха, това означава, че държавна политика в подкрепа на науката няма. Наскоро излезе проектът на една стратегия за науката. Бих казал, че това е един по-добър вариант в сравнение с досега явяващите се екземпляри, но отново има липса на анализ на статуквото в институциите, които трябва да правят наука - БАН и университетите, както и анализ на възможностите на нашата икономика, промишленост, селско стопанство да поемат научни продукти и да ги претворяват в живота. Това е процес, който на практика се прекъсна. У нас ако се говори за новости те са свързани с чуждестранни фирми. В стратегията връзката наука и иновации не се схваща като последователен процес, както трябва да е - финансираш науката, отделяш рискови средства, създаваш научен продукт и се търси иновация, за да се приложи в практиката, да се реализира, този процес не го виждам. Да не говорим за натиска върху учените и върху трудно оценения подход към БАН, която е реалистично носителят на науката в България. Това е политически натиск. Това е едно крайно неразбиране на възможности на академията, един подход, който доведе до срив в научените програми през 2010 г. , аз не работя в БАН, но това е една политика, която доведе до напускане на над 230 млади хора от академията, натиск който прекъсна научните изследвания, спряха се международни проекти, как да го оценя това освен като негативно.

А изтичането на мозъци, как ни ще ни се отрази?

Това е реален процес, който е присъщ на всички страни. Наскоро Германия обяви, че търси 5000 лекари, а къде отидоха техните? На още по-добре платените места, като скандинавските страни. На тях вече не им стигат заплатите, а на българските лекари заплащането в Германия ще ни се вижда царско в сравнение с нашето. Кой ще дойде при нас нямам понятие, защото възнагражденията, които се дават на лекари и учени у нас са такива, че май и от Африка и Азия няма да има кандидати.

Одобрявате ли последните здравни реформи, намаляването на броя на болниците?

През последните години като програма се проведе една политика не толкова за намаляване на броя на болниците, колкото за нива на компетентност и вмъкването на болниците в три категории. Общинската стана трето ниво, областната - втора, университетските и националните - първо ниво. В характеристиките по чисто административни критерии трябва да има определено кадрово засищане, апаратурна осигуреност и т. н. Този подход го разбирам като форма на поведение. Нека да охарактеризираме, че една общинска или областна болница трябва да има тези и тези условия, за да оправим тези нива, нека това да се съчетае с националната здравна карта, но подходът е обратен. Първо създадоха критерии и казаха - „а, вие не отговаряте на тези условия, дайте да ви отрежем главата". Това не е добре. Първо дайте стимули и финансова помощ да влязат в тези критерии съответните болници и ако те след 5 години не са се преустроили ще отпаднат. Този подход считам за градивен. Сега начинът, по който се прави считам за бюрократичен, административен и неадекватен и създава брожения и протести. Вторият голям проблем е безпаричието в здравеопазването.

Твърди се, че се източва НЗОК от болниците и заради това няма достатъчно пари?

Такава система е създадена. Когато има клинични пътеки, които са априори недофинансирани, когато за лечение на едно заболяване се дава 80, 60 или 50 на сто от сумата, с която трябва да се лекува, каква е възможността на лекарското съсловие - да хитрува. То не източва, то търси начин да компенсира.

Одобрявате ли идеята пациентите да си доплащат лечението в болниците?

Това е неизбежна необходимост. Въпросът е, че честната позиция на държавата е да излезе и да каже - в здравеопазването от вноски влизат 2, 400 млрд., държавата трябва да сложи 1 млрд. отгоре. Но не сме честни, защото една част от населението се осигурява на 8 процента, а останалото ние го осигуряване на 4 на сто. Не сме четни и си го признаваме, внасяме още един милиард, събират се още. Но ние не даваме 4 млрд. за здравеопазване, а ви даваме малко повече от половината, на всичко отгоре парите за здраве не отиват в НЗОК, а ги прибираме в бюджета и не сме честни. Това трябва да каже държавата. Вместо това ни се поднасят политически извинения в една или друга система. Естествено, че лекарите като съсловие ще опитат да компенсират къде с частна практика, къде с вземания под масата. Всички болници са в дългове. Причината не е в лекарите, а в управленската позиция, в организацията на здравеопазването, в заложената политика, в недофинансирането, независимо от това, че държавата получава достатъчно пари от здравните вноски.

Проф. Дамян Дамянов работи в УМБАЛ "Царица Иоанна", Ръководител на Клиника по хирургия.
Председател на Българско хирургическо дружество. Президент на Българската секция на Европейската асоциация на хирурзите "Еврохирургия". Управител на фондация "Наука".