Г-н Ганев, защо организирахте отбелязването на 75-годишнината от рождението на акад. Чудомир Начев?

 

Отбелязването на 75- годишнината от рождението на академик Чудомир Начев тази сутрин в БАН беше естествено свързано с едно начинание, което той правеше в продължение на много години- симпозиуми по медицински теми, които събираха много лекари и медицински кадри. След неговата смърт се намериха хора, ентусиасти, професори, които продължиха тази негова идея. Чудомир Начев беше известен с това, че той положи основите на т. нар. коалиции за здраве, които с неговото лично участие се изграждаха в много от градовете в България. Чудомир Начев беше един изключително голям специалист кардиолог, но заедно с това той беше поливалентна личност, съзнаваше своята роля не толкова и само като лекар, отдаден на конкретна специалност, а като гражданин, който имаше нужда и съзнаваше, че обществото има нужда да бъде просветено в принципите на управлението не само на отделни браншове като медицината, а върху управлението, което се базира на повече толерантност, повече човеколюбие. Тази негова основна идея днес прозвуча от различни хора, които са го познавали повече или по-малко, но всички носят спомена от неговото поведение на гражданин и на специалист и по-важното не само носеха спомена, но и желанието тази негова мисия доколкото може да продължи да се развива и да се утвърждава.

 

Следващата година дали отново ще има честване от рождението на акад. Начев?

Ще се отбележи. Тук не се търсят юбилеи, а един от примерите, който е добре да бъдат следвани.
След неговата смърт много негови сподвижници, лекари, пациенти и хора направиха една фондация на името на Чудомир Начев. Тази фондация имаше за цел да развие идеите, на които той се беше посветил - по-добре квалифицирани лекари, по -осъзната грижа за здравето на човека и на нацията и все в духа на едно добре разбрано човеколюбие. Той след като беше дал в целия си живот доказателства за много добри чисто медицински постижения изведнъж в живота му се почувства приоритета на общия стремеж към човешкото добро. За това не случайно и днес ораторите повече или по-малко красноречиво подчертаха неговата добра воля и неговата добрата. Това не е доброта на някакъв християнски проповедник, а на един гражданин с чувство на отговорност пред себе си и пред обществото, сред което не само живее, но е и призован да му служи. Много е важно в наследството, което Чудомир Начев остави неговото разбиране, че природата е единно и неделимо цяло и че човек като част от нея има едно единство на телесни и на духовни функции и че в никакъв случай не е достатъчно да лекуваш само тялото и конкретното заболяване, а трябва да се лекува и душата едновременно. Чудомир Начев имаше изключителни дарби да се грижи за човешката душа. Не само неговите пациенти, но и хората които имаха контакти се него, знаеха, че той носи упование за по-добър начин на живот не само здравословен, а един живот на повече толерантност, на повече добронамереност и доброта.
Има едни великолепен мислител Ралф Уолдо Емерсън, според когото обемът, който човекът носи като доброта, определя и дължината на човешкия живот. Не знам дали това не е прекалено крайно, но ако е вярно неговата хуманитарна практика не позволяваше Чудомир Начев да си отиде рано и мисля, че продължава да бъде жив чрез идеите, които той остави.