Проучване на Алфа Рисърч показва, че 63% от българите не искат президент от ГЕРБ. Могат ли да се разглеждат тези нагласи като прогноза за президентския вот и местните избори?
Социологическите проучвания не трябва да се възприемат непременно като много важен индикатор за избори и за политическа ситуация. Те по-скоро улавят тенденции, задават рамка на мисленето ни. Реално в последните години основната част от българското общество не е силно политизирана, поради което политически нагласи и предпочитания се улавят по време на предизборна ситуация, каквато нямаме в момента. Казано по друг начин, една голяма част от хората могат да твърдят, че одобряват или не даден политик или партия, но това не е въз основа на истинска мотивация. Много по-съществени изводи, според мен се коренят в назначението на Цветанов за председател на предизборния щаб на ГЕРБ.

Това решение не е ли продиктувано именно от спада на доверието към фигурата на министър Цветанов?
Той се ползваше с много високо одобрение през първата една година от управлението на ГЕРБ, което впоследствие по редица причини започна да се пропуква. Заслуга за това имат както скандалите, свързани с много чувствителна за българското общество теми, каквито са имотите и собствеността, но също така и с видимата неспособност да се докарат до крайни резултати така широко рекламираната борба с корупцията и организираната престъпност. По тази причина Цветанов изгуби гласове именно в сферата, в която бихме могли да търсим от него така ярката фигура, която може да увлече хората, която може да мобилизира хората около една своя кандидатура. Вижда се, че самият министър-председател не стои толкова твърдо зад него, колкото в някои заявления се опитва да твърди още.

Как може да се обясни фактът, че въпреки спада на доверието в правителството, рейтингът на Борисов все още е стабилен?
Именно с липсата на предизборна обстановка, чрез която да се преобърнат и пренасочат обществените нагласи. Когато няма към кого да насочиш своите политически предпочитания, когато изобщо не виждаш в нито една от другите политически сили отговор на проблемите, които сега стоят нерешени, трудно е да си представим, че просто хората ще оттеглят своята подкрепа от премиера, от правителството и то ще остане на много по-ниски нива от тези, които наблюдаваме. Обстановката е доста нормална.

Има ли в този момент „играч" на българската политическа сцена, който може да спечели от разклащането на позициите на ГЕРБ?
Ако имаше такъв, щеше да си проличи. На този етап още не се е очертал.

Вие не виждате ли политическа алтернатива?
Факт е, че правителството непрестанно генерира напрежение и скандали, които в друга ситуация едни опозиционни сили биха могли така великолепно да използват и отиграят, че наистина правителството да бъде свалено. Опозицията реагира вяло, не само защото сама по себе си не желае или не може, не знае как да се реагира по-силно, а защото на този етап не може да предложи нещо, което да преобърне тези настроения в нейна полза. Затова и наблюдаваме това подхвърляне и разиграване на топката в полето на различните политически сили с всичките тези пренареждания, насочени не към парламентарните, а към редовните президентски и местни избори.

Защо българското общество е станало толкова аполитично?
Тази тенденция не е от вчера. След първите 7 години - „детската възраст" на българската демокрация, една голяма част от хората спряха да виждат в политическия процес реално решение на проблемите, така както се виждат и мислят днес. Обществото се деполитизира, като начин на своето обръщане към истинските икономически и социални въпроси, на които не се забелязват адекватни политически решения. Това не означава, че непременно на избори ще се гласува все по-малко. Видяхме на последните избори, че много хора излязоха да гласуват, но при всяко положение не може да се смята, че обществото има готовност да реагира политически на всяко нещо, което се случва. Най-яркото качество в последните месеци са тези поредици от скандали, с която беше затрупана България, управлението и службите за сигурност, които в едно много по-политически активно общество биха довели незабавно до падане на правителството - в случая не доведоха до нищо, освен това, което и Вие споменахте с поредното огласено социологическо проучване и спад на някакви проценти одобрение. Това не е политическа реакция на едно общество.