Според традицията първото нещо, което се прави на 1 март преди изгрев слънце, е да се почисти къщата, а боклукът да се изхвърли на двора, където да бъде подпален. Мартениците се майсторят от най-възрастната жена в къщата, която с мислите си предавала пожелания за здраве и благоденствие. Това разказа д-р Надежда Тенева, старши научен сътрудник в Националния етнографски музей.

Интервю на Деница Георгиева
Информационна агенция КРОСС

Какъв е генезисът на традицията, свързана с изработването и закичването на мартеници?

В миналото 1 март се е приемал като настъпване на лятото в България, като започване на новата земеделска година и това е съпроводено с много очаквания за хубав и добър живот. Според вярванията излизат лошите и злите сили, а слънцето засилва своята светлина. Мартениците се правят като амулет против уроки, лоши очи и защита от всички невидими същества като самодиви и змейове, които според вярванията по това време започват да населяват света. Обичаят е свързан и с очакване за плодородие вследствие засилване на слънчевата светлина.

Има ли специални обредни действия, които съпътстват и допълват празника?

Според традицията първото нещо, което се прави на 1 март преди изгрев слънце е да се почисти къщата, а боклукът да се изхвърли на двора, където да бъде подпален. Децата прескачат огъня, за да не ги хапят бълхи и змии през лятото. Освен това се слага червено платно на прозореца, за да се засмее Баба Марта. Смята се, че червеният цвят е свързан със слънцето и е своебразна слънчева магия.

Какво символизират бялата и червената нишка?

Самият ритуал с мартениците в миналото е бил много строго определен. Майсторила ги е най-възрастната жена в къщата, която с мислите си е предавала на мартеницата пожелания за здраве и благоденствие. Тя не трябва да е яла и да говори докато ги прави. Мартениците винаги са от усукан конец, а цветовете зависят от района. В Софийско са връзвали червен и син конец, в Родопите са многоцветни. Но традиционните са бялата и червена нишка, които са символ съответно на светлината и слънцето, на мъжкото и женското начало и сливането им в едно. Първо се връзва ръчичката на най-малкото дете. Момите ги носели на шията си, а момците - на потурите. Традицията повелява бабата, когато ги закичва да пожелава здраве и благоденствие. Съхранявали мартениците през годините, като вярвали, че така се предпазват от урочасване, лоши очи, хорска злоба и болести. По мартениците се е гадаело. Момите ги поставяли под камък и ако там се появи божа кравичка значи ще се омъжат за земеделец, а ако имало мравки - за овчар, но това са вече отминали практики. Мартеници се връзват и малките агънца и теленца, на плодните дървета.

От кога датира празнуването на мартенския обичай?

Никой не може да каже точно. Това е древен обичай, свързан със символиката на цветовете. Някога на 1 март е започвала Римската Нова година. Но важното е, че той е типично български празник. Знаем, че и в Молдова има такъв обичай, но не е така обредно застъпен. В Беломорска Тракия традицията се запазила, благодарение на българското население, което преди е населявало тези земи.

Как се появява митичният образ на Баба Марта?

Образът на Баба Марта е свързан с представата за зимата и лятото. Тя се явява символ на променливото време, което се свързва и с образа на жената, която лесно мени настроенията си. Затова на 1 март легендата разказва, че възрастните хора не излизат на улицата, защото Баба Марта се радва повече на младите и децата. Говори се, че баба Марта обичала да си пийва и се сърдила на своите братя Януари и Февруари, че и крият виното.
Но преди всичко празникът е свързан с пролетното равноденствие, с увеличаването на слънчевото греене и настъпването на новата стопанска година.