Доц. Веселин Янчев: В последните години 3-ти март все повече се усеща като празник от българите
Секция: Интервюта
03 Март 2011 04:03
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Обществените настроения и отношения повлияват върху празничната система и начина на празнуване. Това каза историкът Веселин Янчев.

 

Интервю на Информационна агенция КРОСС,
Юлия Тороманова


Научи ли се българинът да празнува достойно Националния празник 3-ти март?

В последните години 3-ти март все повече навлиза в празничния календар и все повече се усеща като празник от българите и се празнува. Въпросът е какво очакваме. Очевидно имаме някакви предварителни очаквания за празнуването на този празник и искаме те да се реализират или да не се реализират. Винаги съм твърдял, че не можем да се върнем към онази публичност и масовост на празниците от недалечното минало. Всеки човек по различен начин го усеща и реализира този празник. Мисля, че тук е ролята на медиите и на държавните институции да му дадат подобаващо място, а индивидът сам преценява как да чества празника.

 

Смятате ли, че политиците имат донякъде вина за това, че до 1990 година не се е чествал този празник и не е толкова близък до българина?

Този празник, както и други празници в българската празнична система, има не лека съдба. Някога те са били официални, след това са били неофициални празници. Очевидно това минаване в отношението към тях има своето отражение върху начина, по който той се чества и очевидно тук отношение имат и българските политици. Но българските политици са част от обществото, така че е очевидно и друго - че обществените настроения и отношения повлияват върху празничната система и начина на празнуване.

 

Дали образователната система успява да накара децата да се гордеят с това, че са българи и да уважават този празник?

Образователната система наистина е изградена върху изграждането на национално чувство и съзнание. Вярно е, че и тя изпитва затруднения от смяната на ценностите и критериите. Мисля, че в това отношение винаги ще искаме повече и ще очакваме повече, но нещата са взаимносвързани. Ние не можем да разчитаме само на историята и на историческото познание да формират у нас гордост от това, че сме българи. Би трябвало да има редица други съпътстващи обстоятелства, сред които предимно развитие на стопанството, възможности за личен просперитет, възможности за постигане на личните цели. Тогава и останалото ще си дойде на мястото.