София /КРОСС/ Скоро след мъченическата смърт на св. Теодор Тирон в град Амасия (в малоазийската област Понт) умрял управителят, който го осъдил, а на негово място бил назначен друг управител, който със същата строгост започнал да преследва християните. След като приел длъжността, той веднъж заповядал да му прочетат отчета със съдебните дела в управлението на неговия предшественик. Между другото му прочели делото на св. Теодор Тирон. Управителят отишъл да прегледа остатъците от езическото капище, подпалено от мъченика, и след това запитал къде са другите християни, които били заловени заедно с Теодора. Казали му, че всички са в затвора. Той заповядал да доведат при него тримата: двамата братя Евтропий и Клеоник, които били особено близки с Теодор Тирон, и Василиск, племенника на светия мъченик. Тези християни през време на затворничеството си в тъмницата обърнали към Христа много езичници, затворени заедно с тях поради различни престъпления. Светите мъченици им проповядвали словото Божие и им показвали пример на християнско служение и преданост към Иисуса Христа; защото християнските мъченици били кротки и търпеливи, към всички проявявали любов и състрадание твърдо се уповавали на Бога и понасяли безропотно затвора и всички лишения. Между другите повярвал и тъмничният стражар. Когато му съобщили заповедта на управителя, той влязъл в тъмницата и казал на тримата християни: "Ставайте! Дойде отдавна очакваното от вас време. Управителят ви вика. Не забравяйте и мене в доброто ваше изповедание!" Християните бързо се приготвили да вървят, а другите затворници започнали да плачат и скърбят, като знаели, че мъчения, а може би и смърт застрашават приятелите им. "Не плачете, братя! - казал им св. Евтропий. - Ще се видим пак. Молете се за нас и изпросете от Бога да се прекрати идолопоклонството и цял свят да се изпълни с Христовата благодат!"
Управителят осъдил Евтропий и Клеоник на кръстна смърт, а заповядал да оставят Василиск в затвора, без да обръща внимание на молбата му да не го разлъчват от другарите му.
Когато светите мъченици били отведени вън от града и видели приготвените за тях кръстове, гръмогласно започнали да благодарят на Господа, че ги е удостоил с кръстна смърт. Те Го молели да помогне на християните и да им даде сила да изтърпят гонението. Множество народ вървяло подир светите мъченици. Приковали ги на кръстовете и те с молитва предали душите си Богу, като чули глас от небето, който ги призовавал към по-добрия живот. Това станало в края на ІІІ век.
Василиск, след като прекарал няколко години в тъмница, бил посечен с меч близо до град Коман. Паметта му се чества в деня на неговата смърт - 22 май.

/ВН/