Антоний Гълъбов: Националният празник има истинската си дълбока стойност, когато е резултат от национално съгласие
Секция: Интервюта
03 Март 2011 04:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Определянето на тази дата за национален празник доколкото си спомням също не беше резултат на някакво съгласие, постигнато между политиците, но разбира се, че отговорност много повече на политическия елит е да изгради смисъла около един национален празник и да го поддържа, каза политологът Антоний Гълъбов.

 

Интервю на Информационна агенция КРОСС


Научи ли се българинът да празнува достойно националния празник 3-ти март?

Краткият отговор е не, защото националните празници са особено нещо. Те имат истинската си дълбока стойност, когато са резултат от национално съгласие. За съжаление, когато нещо е резултат от национално съгласие, обикновено няма нужда то да бъде непрекъснато рекламирано или хората да бъдат подтиквани към определен тип празничност. Истината е, че ние сме свикнали с тази дата - възприемаме я като дата на освобождението на България, но нямаме съгласие относно това в каква България живеем, нямаме съгласие относно миналото ни и доколкото това е така - повечето празници, свързани със значими дати или дати, свързани с важни събития в историята ни, не могат да прозвучат пълноценно като национални празници.

 

Полиците ни ли са виновни затова, че го признаха своевременно за национален празник или българинът е виновен?

Аз смятам, че в ситуацията, в която трябва да избираме между политиците или хората - разбира се, че политическият елит винаги носи по-голяма отговорност отколкото хората, които са ги избрали, защото работа на политическия елит е да създава някаква ясна перспектива затова как се развива страната и в каква посока се движи. Разбира се, че официалният празник е нещо много важно за всяка страна. Определянето на тази дата за национален празник доколкото си спомням също не беше резултат на някакво съгласие, постигнато между политиците, но разбира се, че отговорност много повече на политическия елит е да изгради смисъла около един национален празник и да го поддържа. За съжаление очакванията ми са, че утре отново ще бъдем свидетели на обратното.

 

Дали българинът не е прекалено подтиснат от битовизмите си и затова не чества този празник достойно?

Не, той като че ли бяга в това обяснение, защото всъщност самата ни национална общност не е обединена около общи цели и принципи. Така че битовизмите надделяват не защото не уважаваме собствената си страна, а по-скоро, защото не сме в състояние да постигнем съгласие помежду си. Това е проблемът.

 

Успяваме ли да накараме децата да се гордеят с това, че са българи?

Ако се съди по малко на брой разпръснатите резултати от изследвания, като че ли съзнанието за национална гордост не е доминиращо сред най-младите поколения.