София /КРОСС/  На днешната дата през 1938 година, посредством въвеждането на нов Закон за избори за Народното събрание, за пръв път в българската история се дава право на жените да гласуват.

Текстът на наредбата-закон гласи, че избиратели са "всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните - ако са омъжени, разведени или вдовици".

Победата за слабия пол обаче не е пълна, тъй като извън този критерий остава голяма част от българките - неомъжените. Ограничението пада едва през 1947 година, когато е приета нова Конституция, влязла в историята като „Димитровска", по името на тогавашния министър-председател на България Георги Димитров. Тя гласи, че „избиратели и избираеми са всички граждани на Народната Република, навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, обществено положение и имотно състояние, с изключение на поставените под запрещение и лишените с присъда от граждански и политически права".