София /КРОСС/ Много време преди покръстването на руския народ при светия равноапостолен княз Владимир християнската вяра вече била проникнала в южния край на Русия - Крим и Таврическия полуостров, който в старо време се наричал Херсонес Таврически и влизал в Римската империя. Така, в царуването на Диоклетиан в ІІІ век, когато християните били преследвани, йерусалимският патриарх пратил няколко епископи в различни страни да проповядват светото Евангелие. Двама от тях - Ефрем и Василий - пристигнали в Херсон. Те дълго живели заедно в Херсон или Корсун, главния град на полуострова. Утешавали гонените християни чрез своето състрадание и увещавали езичниците да оставят идолопоклонството и да се обърнат към истинския Бог. След известно време Ефрем напуснал Херсон и отишъл по-нататък. Той стигнал до реката Дунав, проповядвайки словото Божие. Мнозина се обърнали и приели от него св. кръщение, но повечето враждебно посрещали проповедника. Той с търпение понасял гоненията и оскърбленията и най-после, по заповед на началниците на страната, бил посечен с меч. Скоро подир това един от учениците на св. Василий се отправил в Хелеспонтската страна и срещнал там трима от епископите, които по-рано били излезли от Йерусалим с Ефрем и Василий. Той им разказал за участта, постигнала светите изповедници-страдалци. Епископите благодарили на Бога, Който удостоил техните другари да пострадат и умрат за християнската вяра и без да се боят от опасност, решили да заминат за Херсон, за да продължат просвещението на езичниците в християнската вяра. Това свето дело им било по-скъпо от живота.
Тия трима епископи - Евгений, Елпидий и Агатодор скоро пристигнали в Херсон. Християните ги приели с радост, но евреите и езичниците се опълчили срещу тях и след известно време ги убили.
Минали няколко години. В царуването на император Константин йерусалимският патриарх отново пратил в Херсон епископ, на име Евтерий. Той бил враждебно посрещнат от враговете на християнската вяра, но императорът покровителствал християните. Етерий мирно ръководел своето паство, разпространявал словото Божие и давал чрез своя живот пример на християнски добродетели. Но на връщане от Цариград, където той се бил отправил да благодари на царя за покровителството, той заболял и умрял, оплакван от всички християни, които го обичали като баща.
След неговата смърт в Херсон бил пратен епископ Капитон. Преданието говори, че езичниците, които се намирали в града, искали от него личба, за да повярват в Бога, Когото той изповядва, и че епископът с твърдо упование в Божията помощ влязъл в разпаления от тях огън, дълго се молил сред пламъка и след това излязъл от него невредим. Тогава всички, поразени от чудото, извикали: "Един е Бог, Богът на християните, великият и силният! Той пази рабите Си невредими сред огъня!" Мнозина се кръстили и християнската вяра започнала да се разпространява по целия Таврически полуостров. Св. Капитон бил няколко години епископ в Херсон. Веднъж, на път за Цариград, той бил застигнат от буря и корабът му бил захвърлен към устието на Днестър. Суровите жители на страната заловили епископа и го удавили в морето.