Новите процеси в Близкия Изток се управляват от цифровата младеж

Интервю на Владимир Савов, Информационна агенция КРОСС


През последните дни режимът на Кадафи в Либия се активизира и започна един по-сериозен натиск срещу бунтовниците. В същото време в Бенгази бе обявено паралелно правителство. Но международната общност не работи с нито една от тези две власти.
Какво е Вашето очакване за развоя на събитията? Възможно ли е разразяването на пълномащабна гражданска война, това от което всички се опасяват и заплашва ли ни дори още по-сериозна хуманитарна криза в региона?
Малко трудно можем да дадем прогноза за бърз изход от ситуацията в Либия. За съжаление изходът ще бъде бавен и мъчителен, и вероятно с много жертви. Казано на прост език, този диктатор е прекалено луд и няма да напусне лесно.
По всичко се вижда обаче, че с Кадафи вече е приключено. Единият изход е той да се самоубие. Вторият, тази работа да бъде свършена от някои от хората от неговото обкръжение. Това не е невъзможно. Не всички около него са безкрайно верни. Не е изключено и той да загине при евентуален въздушен удар над крепостта, в която се крие. Има и друг вариант – Кадафи да избяга от страната. Той казва, че няма да го направи, но вече се забелязва, че отваря няколко канала с чужди държави, например Венецуела или Беларус. Говори се и за други държави. Едно е сигурно, с този режим е приключено. Това обаче може да отнеме много време и дано да не е така, защото това може да коства много жертви.

Каква е ролята на международната общност?
Тук може да споменем най-вече резолюцията на Съвета за сигурност. Сериозно се обсъжда и въпросът за забраната на полетите над Либия. Авоарите на Кадафи в цяла Европа и Америка са блокирани.
Евентуалната военна намеса в Либия обаче е нож с две остриета. От една страна тя може да доведе до края на режима, но от друга страна, тя няма да бъде възприета лесно. Самият Кадафи каза: „Ако искате мен да ме няма, това означава да дойдат американците”. Така, че този въпрос е много сложен.
Виждаме също, че международната общност не бърза да признае паралелната власт в Бенгази. Това е така, защото ако го направят това означава, че Либия може да се раздели на две, дори три части. Това беше обсъждано при срещата на външните министри на Съвета на Европа. Никой няма интерес и няма да позволи към този момент Либия да се раздели. Те чакат властта в Триполи да падне и тогава ще започнат разговорите с новата либийска държава.

Кадафи сякаш изчака всички чужденци да напуснат страната, преди да си позволи по-сериозна употреба на военна сила срещу бунтовниците?
Може да се каже, че такъв момент има. Ако чужди граждани станат жертви на този конфликт, това би било лошо за режима. Позициите на Кадафи обаче са такива, че аз съм оптимист да победата на либийските младежи. Той контролира едва 20% от страната.

Какви са очакванията Ви за развитието на ситуацията в Йемен?
Общото между Йемен и Либия е наличието на множество племена. Мисля, че и там свалянето на режима ще бъде дълъг и мъчителен процес. Изобщо, на мен ми се струва, че става нещо ненормално в този регион и е трудно да се прогнозира какво ще стане в следващия момент. Единственото, което виждаме е, че в момента Тунис и Египет малко се стабилизираха.

Казвате ненормално? Мислите ли, че може би целият този процес е дирижиран по някакъв начин?
Не. Вече говорим за ново поколение млади хора. Ако забелязахте в тези бунтове нямаше нито един политически момент. Всички търсят икономически реформи, работа, хляб. И тези процеси се управляват от цифровата младеж. Този нов момент неизбежно вече дойде. Търсят се икономически реформи, защото в тези държави, ако имаше нормална икономика и хората не бяха измъчени от режимите, нямаше да се стигне до тук.