До къде стигнаха преговорите с Министерството на културата и работата на работната група?
Няма работна група. Ние бяхме административно заблудени. В момента това, което прави Министерството на културата е да печели време. Работната група, която трябваше да бъде сформирана - подадохме хора от различните ведомства, включително от Министерство на финансите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Национален статистически институт, но заповед за такава работна група няма. Нищо конкретно не се е случило до момента. А другата работна група, която беше в Министерски съвет подписа две споразумения - едното с Министерство на културата, а другото пак с Културното министерство, но и с Комисията по култура към Народното събрание, но те се нарушават едностранно от законодателната и изпълнителната власт. Единият повод беше чл. 26 от Закона за авторското право, където един голям алианс от над 25 организации, свързани с различни изкуства го подкрепихме, защото дава възможност на алтернативни източници, които да попадат в Национален фонд "Култура". Това, за съжаление, беше отхвърлено, въпреки че беше включено в споразумението, постигнато в преговорите с Министерство на културата и Народното събрание. Едностранно се нарушава и споразумението за създаване на национална стратегия за култура, въпреки предоставените от нас над 100 страници конкретни предложения - стратегия за филмовата индустрия, финансова рамка с различни алтернативни източници. Така или иначе наши представители не са включени в групата за изготвяне на национална стратегия за българската култура. Тя се състои от 14 чиновника и това е категорично неприемливо за нас и за сектора като цяло. Досега има доста примери за несполучливи чиновнически опити при изграждане на законопроекти. Ще спомена само Закона за сценичните изкуства, който беше отхвърлен от целия сектор. Но и отминали подходи, като да ни се спускат стратегии или законопроекти и ние да ги приемаме - това няма как да се случи оттук нататък. Излъгаха ни в цялата тази инициатива, че нещо ще се промени в модела на културна политика към българското кино. Точно обратното. Онзи ден се появи съобщение на сайта на Министерство на културата, че бюджетът за филмово производство ще се сформира не чрез Закона за филмовата индустрия, където в чл. 17 е записана конкретна формула за изчисление, а се предлага сумата да се формира като фиксиран процент от бюджета за Министерството на културата, което също е категорично неприемливо за нас и няма как да стане. Законът за филмовата индустрия, именно чрез тази формула, успя да създаде през последните 6-7 години пазара на филмовото изкуство, на филмовата индустрия въобще. В момента филмите, които излизат, включително и дебютните са резултат от този закон. Прословутата фраза "културата излиза на пазара" на министъра на културата и желанието за отмяна на Закона си противоречат изцяло. Защо ще отменяш това, което създаде пазара. Няма логика в действията на Министерството на културата отново.

Действа ли в момента Закона за филмовата индустрия?
В момента параграф 83, който четирима депутата от ГЕРБ - трима лекари и една юристка внесоха като допълнителен към Закона за държавния бюджет, е в Конституционния съд. Точно този параграф обезсмисли формулата за Закона за филмовата индустрия. Има тежко процедурно нарушение. В бързината да се унищожи българското филмово изкуство са допуснати чисто процедурни пропуски. Пет организации, които сме посочени като заинтересована страна в делото на Конституционния съд, дадохме становище от над 40 страници. Очакваме параграф 83 да отпадне и Законът за филмовата индустрия да се върне в първоначалния му вид. Тока за нас е условие - категорично да седнем на маса за преговори, но не в Министерство на културата, а в Министерски съвет, защото в Министерство на културата "административната пързалка" работи изключително успешно. Ние не сме просто граждански организации, които казваме, че нещо не ни харесва, а сме посочили и предложили нещата, които трябва да бъдат променени, за да работи един модел на европейска филмова индустрия.

Ще протестирате ли?
Простести, отново ще има. Те ще се състоят най-вероятно следващата седмица. Вчера прочетохме нова остра декларация, която показва, че бунтът на българското кино продължава, защото за пореден път сме излъгани.

Какви са конкретните ви искания?
Законът за филмова индустрия да функционира в досегашния си вид, благодарение на който българското кино съществува и печели над 250 награди през последните няколко години. Той дава възможност на дебютантите да правят своите филми. А в момента сме изправени пред прогнозата за нулеви години. Задлъжнялостта на Националния филмов център е 19 млн. и 200 хил., а бюджетът за тази година е 10 млн. и 100 хил. Това на практика означава, че тази година няма да има пари за нови проекти, ако правителството не реши да промени политиката, която в момента се води към унищожаване на българското кино. Нормално е Министерството на културата да създаде един Съвет по културна политика от всички 30 организации, които да изградят националната стратегия. А държавната субсидия, която е всъщност държавната помощ не е нотифицирана в Европейската комисия. Ако тя не се нотифицира излиза, че продуцентите трябва да връщат пари, което е нелепо. За да има развитие на филмовия процес, трябва да има устойчиво финансиране.

Какво е отношението Ви към предложението на финансовия министър Симеон Дянков да се правят проверки на филмовите дейци?
Според мен има някакво неразбиране и финансовият министър е заблуден. Отчетите на продуцентите се заверяват от одитори. Би трябвало на него да му е ясно това. Според българското законодателство се осъществява финансиране и отчитане. Ако той иска да направи проверки - да ги направи. Но не може да се хвърлят обвинения към българските продуценти, че са в комунизма и че крадат пари. Това е нелепо. Жалко за финансовия министър, който си позволява такива оценки.