Интервю на Яница Маринова
Информационна агенция КРОСС

Вашият дебютен проект "12:21", е по-особен поглед към книгата, намигване и провокация. Разкажете ни как се роди идеята?

Зорница, Таня, Нада и аз сме двигателите на клуб 12. Имаме голяма хармония, а дискусиите ни са достойни за късометражен филм. Идеята за ръкописната книга се роди спонтанно в приятелски разговор между нас. Решихме да й дадем живот и голямото писане започна. Проектът е наистина уникален и няма аналог.

Това е една изцяло ръкописна книга, експеримент...Какво прошепва ръкописа?И не го ли забравихме днес в механичното щракане по клавиатурата?

 

Истината е, че не очаквахме такъв голям интерес, и ръкописа ни говори както с редовете, така и между редовете, на 5 гласа, които са в синхрон. Днес сме забравили много, но пък винаги ще има утре, и поезията е от малкото неща, които могат да направят това утре по-красиво и добро.

 

В проекта участват 5 съвременни български поетеси, всяка от които е представена с по 7 стихотворения. Как се намерихте и как една тетрадка побра вашите мисли?

Намерихме се лека-полека във времето, няма случайни неща. Пожелахме нашият „Клуб12" да се развива и да бъде неповторим. Крачка по крачка това се случва. Свързва ни и приятелството, и поезията, в която всяка една от нас има свой уникален стил и почерк. Почерк- в случаят и буквално. Тясна е тетрадката за нашите мисли...Ще се дописваме непрекъснато.

Защо тетрадка, Вие самата пазите ли вашите такива от детските години?

Вероятно имам някои оцелели, трябва да потърся по тавана...Самата дума "тетрадка" е много мила, носи специално усещане и заряд.

12:21..? Кой е този код, към какво ни отвежда, какъв е смисълът на числата?

Нека всеки открие смисълът сам за себе си, и нека смисълът не е само един...Опитваме се да избягваме директните послания.

Казвате, че в „Клуб 12" ви свързва любовта към природата и изкуството, в различните му проявления? В какво Вие лично откривате любовта?

Все още нямаме инициатива, свързана с природата, като изключим индиректното послание на едно от четенията ни, под наслов "Равноденствие". Тепърва предстои. Любовта е навсякъде и във всичко, откривам я всеки ден, и никога няма да спра да го правя. Любовта е въздухът, който дишам.

Съчинени във времето, създадени в движение, запалени от любовта и свободата-такива ли са стихотворенията в тетрадката?

Такива са. Цветни, шарени и необикновени. Извън клишета и стандарти.

Какъв е тиражът на изданието и може ли всеки гражданин да се докосне до магията на сътвореното от вас?

С дописването на тиража за софийската ни премиера в склада, тиражът е 70 книги. Всяка една е номерирана и носи печата на клуба ни, чийто символ е охлюв.

Премиерата се състоя в Пловдив , какви бяха реакциите след това?

Много ласкави отзиви получихме, доста народ се събра на премиерата, а за софийската очакваме поне двойно повече, тъй като събитието ни този път е и доста по-отразено медийно. Хората искрено се радваха на поезията ни и на книгата, която сътворихме.

Какво пише в тетрадката на българина, днес?

Тъжни и унили тетрадки виждам често, и това не ми харесва. Доста празни страници също...
Най-хубави и весели са детските тетрадки, затова пожелавам на всички да пазят детето в себе си.

Руми Райк: Пожелавам на всички да пазят детето в себе си.

 

/ЯМ/