Информационна агенция КРОСС

Таньо Бонев: Наесен обсерваторията в Рожен отново остава без средства

Секция: Интервюта

16 Март 2011 05:22

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

По случай Международния ден на астрономическите обсерватории директорът на Астрономическата обсерватория в Рожен ст. н. с. д-р Таньо Бонев поздравява всичките си колеги от обсерваториите и планетариумите в България, благодарение на които младите хора, въпреки тежкото бъдеще, което ги очаква като научни работници, продължават да се занимават професионално с астрономия.

Интервю на Вяра Савова,
Информационна агенция КРОСС

Как Роженската обсерватория се вписва сред останалите обсерватории в Европа?
Роженската обсерватория продължава да бъде най-голямата функционираща астрономическа обсерватория в цяла Югоизточна Европа и със своите постижения се вписва достойно предимно с публикационната си активност, тъй като това е плода на нашия труд и това, за което я има обсерваторията, са научните изследвания, които в крайна сметка виждат бял свят в международните астрономически списания. В това отношение роженската обсерватория е на едно доста добро място и е съизмерима и конкурентноспособна с обсерваториите от подобен тип от целия свят.

От откритията, направени в обсерваторията, които са немалко, кои бихте обозначили като най-значими?

Трудно е да се каже кое е най-значимо, разбира се всеки астроном би казал „моето откритие е най-значимо" и в този смисъл аз, наближавайки вече пенсионна възраст, въпреки че не се считам за феодален старец, бих казал че най-значим е първият кадър на Халеевата комета, получен в Европа, през 1984 година, две години преди кометата да премине през своя перихелий. Споменавам това, тъй като в тези наблюдения участвах аз, тогава като млад астроном, оператор на двуметровия телескоп в обсерваторията, но разбира се, всичко това е отпреди двадесет и няколко години, отдавна е надминато от резултатите, които моите по-млади колеги непрекъснато произвеждат и аз искам да ви кажа само няколко от тях. Примерно миналата година един от екипите, които наблюдават с роженските телескопи откри екзопланета, това е планета, която обикаля около друго слънце и това е една изключително модерна тематика, която започна своето развитие преди 15 години, когато само се предполагаше, до 1995 година, че около други звезди, различни от нашето слънце, също може да има планетни системи. През 1995 година беше открита беше открита такава планета и в тази тематика, в това направление на астрономията и ние участваме активно и имаме своите постижения.

Друг интересен резултат, също от миналата година, ако трябва да се върна назад в годините, може би няма да стигнат много часове да ви разказвам за нашите резултати, но аз се спирам само на миналата година, беше открита е нашата обсерватория, с наблюдение от два от телескопите, фотометрични и спектрални, както ние казваме, може би звучи малко жаргонно, но всъщност е много просто да се обясни - чрез фотометричните наблюдения се определя промяната в яркостта на наблюдавания обект, а чрез спектралните - неговият химически състав, физически свойства и т.н. Чрез такива наблюдения, извършени с два от телескопите в обсерваторията, беше регистрирана звездата с най-кратка година, тоест с най-кратък орбитален период, нещо, което е изключително интересно, тъй като всички теоретически изследвания преди това показваха, че не може да има такива звезди. За да бъде ясно за какво говорим, за да си го представите нагледно, периодът е толкова кратък - 0,19 дни, което е 1/5 от денонощието, по-малко от 5 часа. Това означава, че две звезди, ако си представим, че те са подобни на нашето Слънце, те трябва да се търкалят една върху друга, така да се каже, обикаляйки около своя общ гравитационен център.

Друго интересно откритие е избухването на една звезда, от типа звезди FU Orionis, звезди в началния стадий на своето развитие, още преди в техните недра да започне изгаряне на ядреното вещество. Интересното в този резултат е, че за първи път наши астрономи успяха да регистрират възходящия клон на това избухване. Обикновено такива звезди се хващат след като те са повишили своя блясък и след това се проследява как той намалява, а нашите колеги, наш екип, успя да покаже как нараства яркостта в началото на едно такова избухване, което беше толкова интересен резултат, че след това няколко телескопа в света продължиха изследването на тези обекти, получили така да се каже мотивация от първите наблюдения, получени в Роженската обсерватория.

Разпродавахте ли техниката това лято, както се говореше?
Разпродаването, слава Богу, не се случи и тук искам да поясня, че ние в крайна сметка нищо не разпродадохме, защото получихме една субсидия в края на миналата година, с която успяхме да запушим дупките в нашия бюджет за 2010 година. Тази година разчитаме изключително на Министерското постановление, което беше взето през 2010 година, септември месец, за районизация на пътна карта на България за изграждане и развитие на научни инфраструктури. Роженската обсерватория е един от седемте компоненти на тази пътна карта и ако тя започне скоро да се изпълнява, ние няма да имаме проблеми с нашето развитие, както през тази година, така и през следващите години, но в момента за съжаление няма движение в тази насока и ние сме в същото положение както миналата година - нашият бюджет не е по-различен от миналогодишния, тоест към септември месец ние отново оставаме без възможност да си плащаме сметките, заплатите на хората и т.н.

А как се справяте като цяло? Имате ли планове да кандидатствате по европроекти, имате ли вече спечелени такива за да осигурите повече доходи, или очаквате отново онова ходене по мъките, което беше миналата година?
Непрекъснато пишем и подаваме някакви проекти. През декември месец, началото, сме подали един проект в Европейската комисия, за който ще разберем през април месец дали е одобрен или не. Вчера подадохме в Агенцията за хората с увреждания един проект за подобряването на условията за достъп на хората с увреждания в Националната обсерватория. Разбира се аз не споменавам тук редицата проекти, които отделни, по-малки колективи подават към Фонда за научни изследвания и доста от които са успешни. Имаме успешно сътрудничество с индийски колеги, които, само един от многото примери да дам, наши индийски колеги дори се интересуват биха ли могли, тук при нас, да защитят своите докторски дисертации, тъй като техните институти, които са доста по-добре финансирани от нас, нямат акредитация за произвеждане, така да се каже, на доктори в Индия. Специално тези наши колеги, с които имаме сътрудничество.

Много Ви благодаря за отделеното време и Ви желая приятно посрещане на празника и се надявам положението да се оправи и то за постоянно.
Искам накрая да поясня, че този ден е ден на Народните обсерватории и планетариумите и в това отношение искам да поздравя всички наши колеги от Народните обсерватории и планетариуми в България, благодарение на които млади хора, въпреки тежкото бъдеще, което ги очаква като научни работници в България, продължават да попълват нашия състав и продължават да се занимават професионално с астрономия, след като са минали през кръжоците, курсовете, лекциите на нашите колеги от Народните обсерватории и планетариумите.