Минко Герджиков вече не е заместник-кмет на София, а презонирането на столицата - отменено. От БСП разтълкуваха сдаването на поста му като измиване на ръце и искат оставката на Йорданка Фанкъдова. Изкупителна жертва ли е Герджиков?

Решението да подаде оставка, доколкото разбирам, е негово лично. Не съм забелязал да е бил принуждаван да подава оставка. Мисля, че това е нормална реакция в ситуацията, в която се намираме. Щеше да е интересно, ако не го беше направил- тогава щяхме да викаме защо не го е направил. Това решение трябва да се приеме спокойно. И толкова. Колкото до политическата отговорност - тя си остава. Има различни управленски нива, но тя винаги си остава.

Не, не смятам. Винаги има и персонален момент в работата, която всеки върши. Може би в България гледаме на оставката като на екзотика. Но, когато има проблем и той засяга интересите на много хора, тя е нормалният път.

Още първото решението, което беше взето за презонирането - в края на миналата година, не беше подкрепено от СДС. Защото смятахме, че и времето, и начинът, по който се прави, не са подходящите. Моето категорично убеждение е, че това трябва да бъде направено. Когато наистина се променят условията и качеството на живот в различните квартали на София- това трябва да се отрази върху размера на данъците. Помните как преди няколко години посрещнахме промяната на данъчните оценки - и тогава обществото смяташе, че не е правилно. Нормално е, когато се увеличава някакъв данък или публично задължение, да очакваме да има несъгласие. Нашето възражение беше, заради това, че нямаше предварителна добра организация. И не смятахме, че трябва по този начин да бъде направено. СДС не подкрепи това предложение.

Не смятам, че това е популистко. Не споделям тезата на премиера, че по време на криза не трябва да се правят реформи. Напротив- точно по време на криза трябва да се правят реформи. Тогава те са успешни. Има начин, технология на управление на промените.

Не участвам в тези преговори.