Триполи, Либия /КРОСС/ Международната коалиция, която под ръководството на Франция започна да атакува обекти в Либия, се впусна в опасна авантюра. Операцията се оказва уравнение с твърде много неизвестни, четем в коментара на Бернд Рийгерт, „Дойче Веле". С малко въздушни удари срещу предварително набелязани обекти не може да бъдат победени войските на либийския управник. Тези войски биха могли просто да се изтеглят, и ако е необходимо, да изчакват със седмици, да обсадят Бенгази или да спрат водоснабдяването.

Муамар Кадафи контролира 80 процента от Либия и разполага с всички необходими ресурси. Ако коалицията няма готовност чрез масивни удари да ликвидира цялата либийска противовъздушна отбрана и базираната на сушата военната авиация, то тя ще може да направи твърде малко, за да наложи действително забранена за полети зона.

В САЩ склонността към масивна ангажираност не е особено голяма. Президентът Барак Обама изрично изключи операции на сухопътни войски, както и по-продължителен ангажимент. Каква точно е целта на военната акция е напълно неясно. Ако целта е защитата на цивилни граждани, тогава международната коалиция трябва да се подготви за многомесечни операции, тъй като Кадафи има време и може да изчаква.

Евентуална намеса отвън има смисъл само ако целта е да се свали режима на Кадафи. За тази цел биха били необходими масивни удари срещу правителствени обекти в Триполи и срещу предполагаемото местонахождение на Кадафи. Без смяна на режима в Либия няма да има трайно стабилно разрешение. Само че целта за смяна на режима, която не бива покривана от резолюцията на ООН, бе изключена, поне публично, от участниците в парижката среща.

Също и за тази война важи максимата, че щом се започва с военна ангажираност, трябва да се знае как и кога може да приключи борбата. Опасявам се, че въпреки поуките от балканските и иракските войни и от фиаското в Сомалия, в тази гражданска война коалицията се оставя да бъде въвлечена може би само с намерения, без да е ясно как ще изглеждат нещата накрая.

Поради това решението на германското правителство да не участва във военния конфликт е правилно, дори и ако за това бъде жертвано европейското единство. Да се предоставя сега ръководната роля на намиращия се под вътрешнополитически натиск френски президент Никола Саркози също не е най-сполучливото решение. Саркози клони към импулсивни решения.

Ако коалицията има много късмет, Кадафи ще се съгласи на прекратяване на огъня и ще се подчини на Обединените нации. Ако обаче не провърви, тогава непредвидимият, психопатичен Кадафи ще заплаши с оръжия за масово унищожение. А ако той изпрати своите бомбардировачи да атакуват Неапол или Марсилия? Дали Франция и Италия са подготвени за подобен случай? Кадафи вече отправи такава заплаха.

Едно е сигурно - ако покрай военната намеса се стигне до висок брой цивилни жертви в Либия, общественото мнение на Запад и в арабския свят бързо ще се обърне срещу коалицията. Започна една опасна авантюра, с неизвестен изход.

Още: