"От всичко писано обичам само онова, което човек пише с кръвта си. Пиши с кръв: и ще познаеш, че кръвта е дух."

" Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб...."

„ Красотата на свръхчовека ме навести като сянка. Ах, братя мои! Що ме е грижа вече за боговете..."

Ницше

Светът днес е свят на динамично противопоставящи се сили и полюсни състояния - изобилие и мизерия, свръхтехнологии и примитивизъм, висока и масова култура....Едно огромно поле , в което мерят сили миналото и бъдещето, в което човекът стои изправен срещу собствения си избор. А дали изобщо има избор или той е предопределен от някакъв по-висш, генерален, космически, еволюционен план ?...

Човек е едно въже, вързано между животното и Свръхчовек - въже над бездна ....

С тези въпроси Мила Искренова влиза в диалог с гениалното произведение на Фридрих Ницше - философът , без който не бихме могли да си представим развитието не само на изкуството, но и на цялостната философска мисъл през миналия век

Езикът на Ницше, неведнъж сравняван с музика, вдъхновява не по-малко гениални музиканти, един от които е Рихард Щраус.

„ Тъй рече Заратустра" ще се спре върху основните етапи , през които преминава развитието на търсещия дух на мъдреца Заратустра: търпението, борбата, и невинността.

Търпението - Не само товара на физическото, но и товара на духа - да се откажеш от победата, в момента на победа,
Борбата - Събарянето, достигането, стремежът към новото, изкачването и преобразуването на духа в един войнствен дух, дух - завоевател, дух разрушител. Невинността - Детето e едно ново начинание, една игра, едно от само себе си въртящо се колело, едно пръвно движение, едно свято „Да бъде" - то има воля да създава.
„И Бог има своя Ад: това е Неговата любов към людете".
Композиторът Рихард Щраус избира осем от главите от философската поема на Ницше, като водещата линия е конфликтът между Човекът и неговите желания и стремежи и Природата с нейната мълчалива сила. Епизодите са:
Изгрев,
За бленуването по отвъдния свят,
За великия копнеж,
За радостите и страстите,
Погребална песен,
За науката, за изцелението,
Танцова песен и нощна песен,
Песен на нощното търсене.

Хореографията на Мила Искренова е интуитивно и артистично отражение на най-известната философска поема на немския философ Фридрих Ницше, освобождаващо го от натрупаните във времето манипулативни и спекулативни тълкувания.
Спектакълът се подчинява на музикалната структура, като всеки от епизодите развива различен визуален принцип.Танцьорите пътуват през осем последователни нива като едно колективно тяло, което преминава през различни състояния и образи, отразяващи по съвременен начин идеите на Заратустра.

Интересен е работния процес по спектакъла, в който на принципа на отворените репетиции, чрез дискусии и активни анализи на процеса на създаването на хореографската творба, се включват студенти-танцьори от НБУ и студенти-теоретици културолози от СУ. Този подход е полезен със своята изследователска и експериментална насоченост за всички участници.
Сценографското решение на Нина Пашова се определя от принципа на контраста между светлината и мрака. Сцените ще се разгръщат в дълбочина от аванс сцената към дъното като стъпала, през които преминава странстващият и търсещ човешки дух, който преодолява различни препятствия и предизвикателства , за да достигне и да се слее със светлината.

В програмата ще има още един спектакъл на Мила Искренова - „Пресичане на пространството 2"

Пресичане на пространството изследва подсъзнателните нива на сексуалността, тайнството на привличането, отблъскването, желанието и самотата. Представя срещата на различни чувствени пространства във въображаеми ситуации. „Илюминациите на несъзнаваното" се превръщат в сюрреална игра, в страстно потъване в сенчестите нива на съзнанието, довеждайки ги до артистична игра.
Музиката на Асен Аврамов и Георги Арнаудов конструира различни звукови пространства, прехвърляйки границите между контрастни състояния и образи. Дискретната визуална среда, в която танцьорите телесно.„огъват" пространството е дело на Цветанка Петкова Стойнова.

/АС/