Доц. Пешева, Вие сте научен ръководител на впечатляващо по своя мащаб изследване  на радиосредата, което утре ще представите в БНР. Какво се случва с радиото у нас през второто  десетилетие на прехода - 2001-2010г.?
Това изследване е първо по рода си и се осъществява в рамките на научно-изследователския проект  „Електронната медийна среда- в условията на преход и цифровизация 2001-2012г.”, по линия на Министерство на образованието, младежта и науката. В него се прави  цялостен преглед на  радиосредата  за  период от десет години - демографска картина,  планови райони, разпределение на радиопрограмите по планови райони и по отделни формати, национална радиоаудитория, регионални аудитории,  радиоповедение, радиопазар и реклама, цифрово радио. Изводите са направени въз основа на специално получени данни за това десетилетие  от две  влиятелни  социологически  агенции- TVPlan/ TNS и  Market Links . Научният колектив подготвя такъв преглед и на телевизионната среда, който ще бъде представен на кръгла маса в края на април. Развитието на  електронната медийна среда у нас отдавна се нуждаеше от подобен цялостен анализ , дори този десегодишен  период  изглежда  дълъг. Медийната ситуация и събития през 2001г.  са много отдалечени  от днешните  ни проблеми.  Динамиката в медийната среда е толкова голяма, че такъв цялостен преглед на медийната среда трябва да се прави на всеки 5 години. И той ще е много  полезен на  радио и телевизионните оператори, рекламните агенции и медиашоповете, рекламодателите, администрацията, медийните и политическите елити, преподавателите, студентите.

Българинът продължава ли да слуша радио или неговите медийни занимания изцяло са пренесени в интернет?
Радиото остава стабилна и обичана медия за българския потребител, радиоприемникът е предпочитаният начин за слушане.  Слушането на радио онлайн в последните години лавинообразно нараства и стига до 20,3% , като е най-високо при най-младите слушатели. Слушането на радио през мрежата е три пъти по-голямо от слушането през кабелна телевизия или сателит.  Радиото се възприема като част от всекидневието, то  гъвкаво се вписва в ритъма на деня. В последните пет години силно нараства слушането на радио в колата и на работата, което показва, че радиото допълва редица други дейности на човека, то ги оцветява и разнообразява чрез хубава музика и бързи новини.

Как се развива радиосредата, дали е станала по- голяма през тези десет години,  днес кои са основните топоси на радиото?
Радиосредата днес наистина е по- широка- през 2006г. у нас се разпространяват 195 програми, днес се разпространяват 241 действащи програми. През цялото десетилетие търговските оператори са два пъти повече от обществените, това асиметричното  разпределение на програмите  се запазва. У нас има дефицит от  радиопрограми на обществени оператори. Това се дължи на специфичните програмни изисквания в обществена полза, които донякъде се разминават с комерсиалния интерес . През десетилетието се запазва и съотношението между програмите  с общ/политематичен профил и тези със специализиран профил, най-често музикален. През 2006г. това съотношение е 65:130, през 2010г. то е 81:137. Което означава, че музикалните/музикално- информационните радиостанции са два пъти повече от радиостанциите  с политематичен профил.  Бъдещето несъмнено принадлежи на музикалните формати, но е твърде прибързано да се обявява „края” на  политематичните формати. Изследванията показват, че  те  остават много влиятелни в  нашето общество.

Какво се случва с радиоверигите, някои от тях  се закриха, появиха се нови вериги?
При радиоверигите действително има голяма динамика. През 2006г.  у нас работят 18 вериги, Инфо е най-голямата-  тя излъчва в 13 града, а Алфа е най-малката и излъчва в 3 града. Днес на радиопазара има 16 вериги, Фокус е най-голямата- тя  излъчва в 20 града, а Про.ФМ е най-малката и излъчва в 3 града. Появиха се нови вериги  като  N-Joy , Z-Rock, Star, Вероника, Радио 1Рок. Това показва, че в това десетилетие радиобизнесът се развива  динамично, той се уедрява, което донякъде гарантира по- силни и качествени програми. А това е от полза за слушателя.

У нас радио продължава да се прави само за големите градски аудитории. В големите градове работят десетки радиостанции, конкуренцията между тях е жестока. Какво показват вашите изследвания?
В изминалото десетилетие радиосредата се разви главно в най-големите градове, радиостанциите работят най-вече за големите градски аудитории.  Има  недостиг  от  местни радиостанции, който не беше преодолян. Радиодейността се отличава със свръхконцентрация в столицата София и някои най-големи градове като Пловдив, Варна, Бургас. През 2010г. в София, която има  население около 2млн. души, работят  27 радиопрограми, в Пловдив-17, във Варна -16 програми. За сравнение- в  Лондон, който има население от 15 млн., работят 12 радиостанции. Тази свръхконцентрация определи някои тревожни дефицити в развитието на радиосредата.

Кои са те?
Страната не е покрита равномерно с радиопрограми- северозападна България  е изостанала и в медийно отношение. През 2010г. там  се излъчват 28 радиопрограми, докато в югозападен район се разпространяват 65 програми, а в южен централен район- 45 програми, т.е. два пъти повече. През цялото десетилетие, радиодейността е по-силно развита в южните и големите райони, и по- слабо развита - в северните и малките райони. Проведените от СЕМ конкурси в някои областни градове в периода 2006-2010г., не успяват да променят тази тенденция.

При такава свърхконцентрация на радиостанции в отделни райони, как се развива радиобизнеса, какво се случва на радиопазарите в големите градове?
Свръхконцентрацията на радиопрограми в големите градове неизбежно влече след себе си  изкривяване на градските радиопазари.  Националният радиопазар през 2010г. разпознава между 36-41 станции, първите 3 станции  в рейтинга обикновено имат до 1/3 пазарен дял, а първите 6 станции държат половината пазар. В София ситуацията е точно такава, във Варна 12 станции имат 90,0% от пазара, останалите  8  станции имат 10,0%. В Пловдив първите 3 станции имат 1/3 от пазара, а първите 13-15 станции  си  разпределят  от  90,0% до 94,0% от него. Останалите 5-7 станции си разпределят 6,0-10,0% от пазара. В някои средни градове ситуацията е още по- тревожна- в Русе първите  6 станции имат  90,0% от пазара, във Велико Търново първите 6 станции държат две трети от пазара, в Плевен първите 3 станции имат  50,0% от пазара, в Стара Загора първите 12 станции имат  91,0% от пазара, останалите 5 станции-  само 9,0% от него.

Как може да се преодолее тази ситуация и радиопазарът постепенно да се нормализира?
Най-вече чрез изработването на нова медийна стратегия за развитие на радиото в условията на цифровизацията, интернет и новите технологии. Това е въпрос на държавна политика, на регулация и саморегулация. С  общи усилия може  да се изработи медийна карта за необходимото покритие, при наличие на свободен честотен ресурс, на големи, средни и малки селища с определен брой радио и телевизионни програми- от гледище на изискванията на бизнеса и на обществения интерес. Радиосредата се разширява и разнообразява  и чрез  лицензирането на повече радиопрограми,  които са предназначени за средни и по- малки селища. Но бизнесът не иска да инвестира в радиостанции, предназначени за малки селища – например обявения от СЕМ радиоконкурс за гр. Етрополе не се проведе,  поради отсъствие на кандидати. В този смисъл обществената стратегия за развитие на местните радиокултури трябва да има подкрепата и на бизнеса, за да може тя да проработи.
Днес радиопазарът се развива асиметрично, конкурентният натиск е много  висок, концентрацията на пазарни дялове е в големите радиовериги, които заемат първите места в рейтинга. Шансовете  по-малките радиостанции да се преборят за по- голям  пазарен дял  са нищожни. Оттук те губят необходимата икономическа основа за създаване на качествена програма, която да е конкурентноспособна. Този проблем нито е нов, нито е само наш. Бързото развитие на новите технологии,  цифрови платформи като интернет, а в перспектива- цифровото радио, създават и ще създават благоприятни условия за медийни концентрации , срещу които са нужни законодателни мерки. Да се надяваме, че след изборите тази година ще бъде обсъден и приет нов медиен закон, който задължително трябва да уреди осветяването на медийната собственост, поставянето на нужните законодателни бариери пред медийните концентрации, справедливото финансиране на обществените оператори БНР и БНТ, в условията на криза и  силна конкуренция.

Какво показват резултатите за развитието на националната радиоаудитория в това десетилетие. Наскоро, по случай 40- годишнината на програма Хоризонт, Вие представихте за Кросс, данни от това изследване, които показват големия успех на Хоризонт като национална програма?
Успехът на програма Хоризонт на БНР наистина е респектиращ. Хоризонт неизменно е лидер по национална аудитория в това десетилетие, при това с  много голяма преднина.  В последните няколко години той е лидер най-вече във възрастовата  група 46-54г., в редица градове- Варна,  Велико Търново, Благоевград, като се състезава с регионалните програми на БНР. В редица селища програмите на БНР се състезават помежду си. Това показва професионалните качества  на програмите на националното радио, което работи в силно конкурентна среда. Изследванията на Market Links  за м. февруари тази година отново потвърждават водещата роля на  Хоризонт сред националните слушатели. Месечната аудитория на Хоризонт е 29,1%, което потвърждава, че тя наистина е общонационалната радиопрограма. Получените резултати показват и успеха на новите музикални вериги N-Joy  и NRJ Energi, които вече са фактор в националния ефир.  Но в  протеклото десетилетие има две програми, чийто успех е  наистина е  безспорен- това са  Хоризонт  и Радио 1.
В изминалото десетилетие доминациите в радиосредата и при радиоаудиторията са различни. В радиосредата преобладават  музикалните формати и големите вериги Радио 1, N-Joy, Витоша, NRJ Energi, които са много  популярни в широката младежка възраст 15-25г. и 26-35г. Докато радиоаудиторията  се  доминира от политематичните формати Хоризонт и Дарик, които са особено влиятелни в социално активната и зрялата възраст 36-45г. и 46-54г.

Възрастта ли е най-точният  индикатор за развитието и профила на радиоаудиторията?
Да, възрастта се оказва най-силният индикатор, в сравнение с пола, образованието, социалния статус. Вероятно  защото слушането на радио е част от личната култура на човека, която през годините се развива и променя. Чрез музиката, радиото активно участва във формирането на разнообразните младежки култури и стилове, в  изграждането на музикалните предпочитания в активна и зряла възраст. Радиото е медия, която създава един различен свят, който се пропуска главно през възрастта на слушателя.
Данните показват, че радиоаудиторията в групите 15-25г. и 25-35г. слуша най-вече музикални станции, докато аудиторията в групите 36-45г. и 46-54г. избира политематични програми  като Хоризонт и Дарик. Което означава, че говорните формати са най-желани в активната и зрялата възраст, а  музикалните- в  широката  младежка  възраст. Музикалните програми се разнообразяват с нови стилове - рап, хип-хоп, ърбан, етнофолк, алтернативен рок , което ги прави интересни и желани. Трябва да отбележа, че в последните години  СЕМ  полага  усилия за развитие на специализираните формати именно през възрастта, той проведе доста конкурси за три възрастови  формата- до 30г., от 20 до 45г. и над 35г. Обявените  конкурси за София и Силистра през тази година  също са в тези три възрастови групи.

Кои радиостанции водят по индикаторите аудитория и пазарен дял в последните години?
Данните от последните две години показват надмощието на музикалните станции над политематичните. Лидерите тук са Радио 1 и N-Joy, те имат най-голяма аудитория и отлични пазарни позиции, което е обяснимо в контекста на особеното място, което музиката има в цялостния начин на живот на младите. Различните музикални стилове, налагани от тези отлични форматни станции стават основа на една нова лайфстайл култура, която се променя с възрастта.   Но забележете- Дарик и Хоризонт се подреждат на трето и четвърто място, което показва известно уравновесяване на водещите  формати по отношение на аудиторията и пазарното позициониране. Музикалните станции са много популярни, но политематичните са много влиятелни в нашето общество. Проведеното, за целите на проекта, качествено изследване на медийното поведение показва, че Хоризонт остава най-влиятелната национална радиопрограма, която анкетираните брандират основно  чрез предаването „Неделя 150”.

Какви са перспективите  в развитието на радиосредата в следващото десетилетие?
Най-вече в разширяването и стабилизирането на  местната радиокомуникация. Местното радио  в бъдеще ще изпълнява много важни функции - на барабанчик за местни новини,  площад за обсъждане на местни проблеми, форум за местни таланти. Глобализацията дава нови шансове на локалните култури, радиото е една от тях. През новото десетилетие ще е от особена важност преодоляването на неравномерното развитие на радиодейността и нейната свръхконцентрация  в най- големите градове. Това влече след себе си изкривяване на радиопазара, който се държи предимно от  силните музикални вериги и влиятелните политематични програми - Хоризонт и Дарик. Тук влиза и разширяването на радиокомуникацията в пограничните райони, в слабо развитите райони, като  например северозападна България.  Една от най-важните задачи пред медийния сектор  днес е  увеличаването на броя на обществените оператори и  финансовото стабилизиране на националните обществени оператори БНР и БНТ. Смятам, че е време  да се изработи отделен медиен закон за БНР и БНТ, който да предложи нов модел за тяхното финансиране и управление. Това става все по- наложително, при бързото разширяване на медийната среда  чрез интернет,  кросмедията, многобройните онлайн медии, което усилва конкурентният натиск. Политиката на ЕС е за специална защита на обществения сектор, търсят се нови начини за неговото финансиране, които да гарантират качеството на неговите програми. Силните БНР и БНТ са от полза за цялото общество, в това число- и за търговските медии. Хармоничното развитие на медийната среда предполага конкуренция между качествени програми както на обществени, така и на търговски оператори. Всички  трябва да работим за това. Изследването на развитието на електронната медийна  среда  в  последните 10 години е стъпка в тази посока.

Преди седмица, вашият изследователски колектив стартира нов медиен сайт, на който вече се публикуват интересни анализи от български и чужди изследователи. Имате  създаден и редакционен съвет. Този сайт ще стане ли  ново електронно списание за медийни анализи?
Да, такава е нашата амбиция. Стартирахме сайта в рамките на  изследователския проект „Пресата- в условията на интернет и новите медии”, но освен публикации, свързани с тези два проекта, вече публикуваме интересни медийни анализи на наши и чужди изследователи. Колкото и да е голяма кризата, трябва да работим  и  да се съпротивляваме. Интересът на младите учени към сайта вече е  голям, само за няколко дни публикувахме  пет  техни анализа. Адресът на домейна, на който се намира сайта е  www.Newmedia21.eu   Всеки е добре дошъл  при нас, ако има да каже нещо ново и интересно. Имаме нужда от нови територии на духа, интернет дава чудесна възможност за развитие и активно  професионално общуване.