Вниманието на организаторите е фокусирано главно към стенописното изкуство на християнските храмове от ХІV-ХVІІ в., в което се преплитат традиционни иконографски модели и иновации. Началото на този период е белязано с коренна промяна на политическата карта на Балканите в резултат на установяване на Османската империя на полуострова и регламентиране на отношенията й с подвластните й християнски народи.
ХІV-то столетие е времето, когато християнските храмове се радват на богати дарения от страна на владетелите на балканските държави. В резултат на тази финансова подкрепа се създават едни от най-добрите образци на монументалната източноправославна живопис. През следващите векове построяването и изписването на църковните храмове и манастирски комплекси се поема предимно от християнското население по места. Майсторите зографи се обръщат както към моделите, формирани през ХІV век, така и към новите тенденции, идващи от итало-критското изкуство и Изтока, като ги възпроизвеждат и разпространяват на територията на целия Балкански полуостров. Така до нас са достигнали както средновековните храмове, така и тези, създадени през османското владичество, в които респекта към светостта на образа и вярата стават база за запазване на християнската идентичност. Изложбата показва част от богатството на източноправославния храм на Балканите, устоял на промените на времето и превърнал се в неделима част от Европейското културно наследство.