Режисьорът Петър Денчев, който през 2007 година спечели конкурса за Нов български роман „Развитие" с книгата „Тъй, както мъж целува жена, която обича" поставя пиесата „Жената от миналото" на най-популярния в момента немски драматург - Роланд Шимелпфениг. Сценографията е на Мариела Малова. Участват: Ива Огнянова, Тодор Кайков, Дияна Досева и студентите от НАТФИЗ Савина Бързева и Иво Аръков. Спектакълът е продукция на Драматично-куклен театър „Константин Величков" Пазарджик.
Премиерата на спектакъла се състоя на 26 януари 2011 г.
Роланд Шимелпфениг в момента е най-популярният и продуктивен театрален автор в Европа. До този момент пиесите му са над 30, а „Жената от миналото" е от най-новите му произведения, написана е през 2003 г. Самият той определя своето писане за театър като отразяващо „човека и неговите желания, копнежи, напъни, грешки, страхове, неговите недостатъци и неговата жестокост".
Петър Денчев, който се дипломира миналата година в НАТФИЗ „Кр.Сарафов" със „Слугините" по Жан Жьоне определя спектакъла като тревожен знак, че вниманието което се отдава на миналото в днешния ден е недостатъчно. „Жената от миналото" разглежда времето като поток, в който обещанията не се изчерпват с изоставянето им в миналото, защото „всичко, което сме ние сега - това е нашето минало". Денчев казва, че текстът на Шимелпфениг е пресечна точка на много от темите, както в досегашния му театрален опит, така и от литературните му проекти. Постановката на „Жената от миналото" е режисьорският му дебют на професионална сцена, логично роден след опитите му върху „Смъртта и Дяволът" от Ф.Ведекинд (МЛТ „Н.Бинев" София), „Схватки" от К.Нейз (НАТФИЗ) и „Слугините" по Ж.Жьоне (НАТФИЗ).
Ето какво казва самият Денчев за своя спектакъл: „Едва ли, съществува по-силна мотивация за последователността на човешките действия от паметта и нескончаемото желание за ревизия на настоящето. „Жената от миналото" трябва да бъде представление за неосъществените копнежи, за обещанията в минало време, защото обещанията в момента на собственото им изричане се превръщат в „минало". Дълбоко ме тревожи темата за вниманието и значението, което се отдава на миналото в днешния ден. Забравянето, че „миналото" не е просто сбор от случки, а това което сме в момента. Възприемането на времето като тотална величана всъщност е противопоказно за човека - той живее с мисълта за тази устойчивост. „Жената от миналото" разглежда времето като поток, в който обещанията не се изчерпват с изоставянето им в миналото. Времето тук е, както морална, така и метафизична категория. Подводните камъни - обещанията могат да преобърнат и най-стабилният кораб. Така, че внимавайте какво и на кого обещавате."
Можете да гледате „Жената от миналото" по Роланд Шимелпфениг, реж. Петър Денчев на сцената на Младежки театър „Николай Бинев" на 31 март от 19 ч., на камерна сцена.

/КП/