София /КРОСС/ Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.
На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил:
- Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал: - Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.

Православната църква почита днес и Св. Артемий (Артемон), епископ на Селевкия. Св. Артемий, епископ Солунски. Св. преподобни Яков Изповедник, епископ

/ВН/