В Германия на мода, в България табу
Секция: БЪЛГАРИЯ
23 Март 2011 21:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Берлин, Германия /КРОСС/ Докато германките предпочитат да раждат вкъщи, българките трудно могат да си представят бебето им да се появи на бял свят извън болницата. Защо в България това е немислимо, въпреки предимствата на раждането у дома?, коментира "Дойче веле" .

Спокойствието на жената и нейният комфорт играят изключително важна роля върху процеса на раждане, защото те влияят върху неговата продължителност и сложност. Основното при извънклиничните раждания е, че те протичат в среда, в която почти не действат външни фактори, казва акушерката от Бон Лиза фон Хайне и допълва: "Често външните фактори смущават този естествен процес, така е в клиниките например."

Раждането в извънклинични условия, съпроводено от акушерка, обаче предизвиква противоречиви реакции. Докато в Германия то представлява обичайна практика, в България е все още табу.

Нима всичко зависи от акушерките?

Д-р Иво Тодоров, акушер-гинеколог и ръководител на ин-витро гинекологична клиника "Братя Тодорови" в София, обяснява законовата регламентация на проблема в България: "В България акушерките нямат право да асистират при раждане в извънклинична обстановка. Те отскоро разполагат с правомощия, които им позволяват да водят цялото раждане, но само в клиники и болници. Аз лично нямам нищо против това. Раждането е естествен процес и усложненията около даването на такива права на акушерките на свободна практика идват от там, че всичко трябва да е медицински и юридически регламентирано."

При всяко едно раждане, независимо дали то се провежда от лекар или акушерка, могат да възникнат усложнения, обяснява д-р Тодоров. Проблемът е свързан със скоростта на реакцията, допълва той и уточнява, че ако пациентка с усложнения при раждането се транспортира своевременно до болнично завдение, например за оперативна намеса, нещата се уеднаквяват.

Защо тогава раждането в извънклинични условия няма законова обосновка и регламентация в България? Д-р Тодоров обяснява: "Първо, защото акушерките в България нямат организация. Те трябва да ангажират съответните хора и юристи, които да им издействат това право. Проблемът се състои в това, че то е свързано с много определени условия от техническо и медицинско естество, като осигуряване на транспорт до здравно заведение и т.н. Дори оперативното оборудване (кардитопограф, подвижна кислородна бутилка, електронна слушалка и т.н.), с което акушерките трябва да разполагат, вече не е толкова скъпо, тъй като Китай отдавна залива пазара с медицинска техника."

Защо в Германия е по-евтино?

Раждането в болница излиза по-скъпо на данъкоплатеца, отколкото раждането в къщи, но както д-р Тодоров отбелязва "това е така в нормалните държави, които имат изградена реална, икономически изградена обосновка на труда". В момента на българския данакоплатец му е по-евтино да ражда в болница, отколкото в къщи. Затова болниците са пълни с жени, на които им няма нищо и стоят по пет, шест дни там само защото здравната каса го изисква. През това време те ангажират времето и вниманието на лекарите и им пречат да се концентрират върху наистина сложните случаи, казва д-р Тодоров.