София /КРОСС/ Вера Петрова Мутафчиева е български автор, писател на исторически романи, историк-османист, член-кореспондент на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка проф. Петър Мутафчиев, неин брат е проф. Боян Мутафчиев - физикохимик. Родена е в София на 28 март 1929.През 1951 година Вера Мутафчиева завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а от 1958 година, след защита на дисертацията „Феодалната рента в Османската империя, XV-XVI век", е кандидат на историческите науки. От 1978 година В. Мутафчиева е доктор на историческите науки след защита на дисертацията „Кърджалийско време". Асистент е в Ориенталския отдел на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" , аспирант по османска история и младши научен сътрудник в Института по история при БАН , съосновател на Института по балканистика при БАН като младши научен сътрудник , старши научен сътрудник II степен в Института по балканистика и в Института за литература при БАН , старши научен сътрудник I степен в Института за литература , в Института по демография и в Института по история при БАН . Основател и директор на Центъра за древни езици и култури към Комитета за култура . Директор на Българския изследователски институт в Австрия . Вера Мутафчиева е заместник-председател на БАН , председател на Агенцията за българите в чужбина , създател и председател на Издателския съвет на Националния дарителски фонд "13 века България" и член на Управителния съвет на Фонда .Член е на Съюза на българските писатели и секретар на секцията по белетристика . Член-учредител на Сдружението на българските писатели .На 10 юни 2008 г. е установено, че Вера Мутафчиева е сътрудник на 6-то управление на Комитета за държавна сигурност от 1969 година. Умира след кратко, но тежко боледуване на 9 юни 2009 г. в София. Прахът ѝ е разпилян в Егейско море на 13 юли 2009 г.

Творческият път на Вера Мутафчиева започва от 1952 г. със студии за историята на България в османската епоха. Има над 35 белетристични книги в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Сред по-известните ѝ художествени произведения са: „Летопис на смутното време", „Случаят Джем", „Последните Шишмановци", „Процесът 1973", „Рицарят", „Белот на две ръце", „Повест с двойно дъно", „Книга за Софроний", дилогията „Алкивиад Малки" и „Алкивиад Велики", „Образ невъзможен. Младостта на Раковски", „Предречено от Пагане", „Бомбите", „Съединението прави силата", „Аз, Анна Комнина", сборниците есета „И Клио е муза", „Белия свят", „Реакции", „И страшно е, майко, и весело", „Навиканите Балкани", „Нека се сбогуваме с XX век", сборникът интервюта „Засега". Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си", „Семейна сага", трите части „Бивалици" и заключителната „Не/бивалици". Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през 2008 година. Автор е на пиесата „Пътят", играна в Младежкия театър, и на пиесата за Васил Левски „Процесът", която не е била поставяна. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух", както и на филма „Непълнолетие".