По принцип, да. Но е нужна промяна на цялата система на бързата помощ и да се направи по стандартите на Европейския съюз, както, между другото, е направено вече и в Румъния.

Разбира се, те са доста самостоятелни. Плюс това, тяхното образование е на доста добро ниво. Освен това трябва да се има предвид, че те няма да оказват спешна помощ в пълен обем. Вижте, в Спешната помощ на Западна Европа работят парамедици - хора, които имат една-две години обучение. Повечето медицински сестри вече имат и магистратури по Здравни грижи и би трябвало да имат всички необходими умения.

Разумно е, защото децата до 3 години са една много специфична, трудно диагностична, искаща бърза реакция група. Трябва да Ви кажа, че навремето, когато започнах работа на село като общ лекар и отидох в Районната болница в детското отделение, завеждащата ми каза: „Докторе, слушай сега! До три години детенце, не се прави на доктор, направо го пращай при нас!". Това беше преди повече от 30 години. Децата до 3 години са много специфичен контингент и помощта трябва да бъде квалифицирана.

Това са много относителни неща. Когато се касае за нещо, което е спешно, т.е. в рамките на минути понякога трябва да се реши, едва ли би се стигнало до подобна ситуация.

В Български лекарски съюз се работи доста усърдно по този въпрос. На 7 април ще има открита кръгла маса, на която са поканени здравният и правосъдният министър, депутати и където ще се проведе широка дискусия по отношение на лекарските грешки, ако така ги наречем. Защото в някои държави, това понятие не съществува. В Англия например се казва „лоша практика", изобщо не става дума за лекарска грешка. Оказва се, че в над 80% от случаите, това, което се сочи за лекарска грешка, всъщност не е лекарска грешка.