През осемдесетте години група млади творци от Гранада реагира срещу преобладаващия интерес към ирационалното и антиреализма, срещу херметичния изказ и крайното експериментиране с формата, които през предходните две десетилетия са се изчерпили и вече не са нищо друго, освен мъчителна инерция. Новото литературно движение взема името си от една стихосбирка на Гарсия Монтеро - „Другата чувствителност". Поетите от това поколение се връщат към директния израз на емоционалното, към темите от всекидневието, към разговорния език. Тяхната „Муза, облечена в дънки" и до днес шества в испанската поезия и на най-младите поети им е трудно да намерят нова и оригинална алтернатива, с която да я заместят.
Хуан Антонио Берниер (Кордоба, 1976) е сред най-признатите млади творци. Автор е на три стихосбирки. Поезията му е включена в няколко престижни антологии на младата испанска поезия като например тази на Луис Антонио де Вилена: Интелигенцията и брадвата. Панорама на поетическото поколение от 2000 година (Мадрид, 2010). Носител е на редица литературни награди, сред които на „Критическо око" на Националното радио на Испания. Понастоящем е лектор по испански език в Софийския университет „Св. Климент Охридски".
Превод от испански на български