Православен календар: Св. свещеномъченик Ипатий, епископ Гангърски
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
София /КРОСС/ Великият Божий угодник свети Ипатий, епископа на град Гангра, в Пафлагония, бил един от триста и осемнадесетте свети отци, участвали в Първия Вселенски събор, свикан през царуването на Константин Велики в град Никея. Тук заедно с останалите свети отци, изпълнен с Дух Свети и въодушевен от ревност към Православието, той изобличил Арий в ерес и го предал на анатема.
Свети Ипатий получил от Бога дар на чудотворство; той изцелявал различни недъзи и изгонвал бесове. В едно село превърнал горчивата вода, която течала от планинския извор, в сладка; а на друго място, по неговата молитва, от земята протекъл извор с топла вода, която била лековита. Веднъж, през една тъмна нощ, когато вървял край реката, във водата се появили пламъци, които му показвали пътя, за да не се отклони и да падне в реката.
Когато светецът се завръщал на своя светителски престол, зли хора, последователи на учението на Новат, разпалвани от страстна завист към Божия светител, му остроили засада в един тесен проход между планинска пропаст и брега на едно блато, въоръжени с ножове и колове. Щом приближил това място, те го нападнали внезапно, устремени като диви зверове, и като го наранили тежко, го хвърлили от високия бряг в тинята на блатото. Светецът, едва останал жив, протегнал мъничко ръце нагоре и като вдигнал очи към небето, както някога свети първомъченик Стефан, се молел за убийците си с думите: "Господи, не им зачитай тоя грях!" И докато се молел така, една жена, която поддържала Ариевата ерес , взела голям камък, силно ударила с него светеца по главата и го убила. Светата душа на Ипатий веднага се отделила от тялото и се преставила при Господа. Убийците, като взели тялото на светеца, го скрили в една пещера, която се намирала близо до това място и си заминали. Когато тялото на светеца било погребано, тази жена се изцелила от беснуването; и останалите съучастниците в убийството, които допреди били бесновати, се изцелили при гроба на светеца, който и след смъртта си вършел добро на враговете си, поради своята незлобивост. И още много други чудеса и изцеления се извършили по неговите молитви над хората, които с вяра отивали при гроба му.