Водещ: Добър ден, г-н министър.

Аню Ангелов: Добър ден, добре дошли в Министерството на отбраната.

Водещ: Миналата година по това време се твърдеше, че май ще ви сменят. Сега стоите стабилно.

Аню Ангелов: Аз се чувствам стабилно, смятам, че работим добре с моя екип и се надявам наистина да завършим онова, което сме започнали. Това е най-важното. Даже не го свързвам с края на мандата на това правителство, става въпрос екипът, администрацията на Министерство на отбраната успя да завърши това, което сме планирали през 2010 година.

Водещ: Поводът обаче да направим това интервю бе решението на правителството да изпрати фрегатата „Дръзки". А в началото на военните действия срещу режима на Муамар Кадафи чух премиера категорично да казва, че ние ще участваме само в хуманитарни и медицински мисии. 160 въоръжени хора в една фрегата не е хуманитарна мисия.

Аню Ангелов: Естествено, че не е хуманитарна мисия, но все пак когато направи това изказване премиерът, нямаше решение на съвета, на НАТО и нямаше планирана такава операция. Имаше само идеи за това. След като подобна операция като обединен защитник вече е в ход, ние участваме като пълноправен и надежден член на НАТО в тази операция.

Водещ: Не всички страни-членки на НАТО обаче постъпиха така.

Аню Ангелов: Различни страни-членки на НАТО дават своя принос по различен начин. Ние не даваме самолети, които да участват в операцията по налагане на забрана за полети зона, а участваме в операцията за налагане на оръжейно ембарго на Либия.

Водещ: Много хора обаче сега си казват - защо ни е да се включваме с жива сила в тази война и на всичкото отгоре да си плащаме. Онези, които не знаят, за три месеца, ако не ме лъже паметта изпращаме фрегатата, като на месец това ще струва на бюджета милион и половина.

Аню Ангелов: Трябва да ви кажа, че от тези един милион и половина лева, които се предвиждат за тази операция, около 600 хиляди са планирани в нашия материален план за извършване на периодични прегледи на въоръжението и на самия боен кораб. Така че те така или иначе щяха да бъдат платени през тази година. Просто изтегляме в един по-ранен етап. Единствено допълнителните разходи това са за гориво и за заплащане на личния състав на съответните компенсация за участие в тази операция.

Водещ: И все пак, не може да кажете, че сте спокоен за живота на всеки един от тези 160 мъже, които ще заминат, нали?

Аню Ангелов: Разбира се, че не съм спокоен. Ако става на въпрос, ние имаме 610 души в Афганистан. През тази нощ имаше самоубийствени атентати на входа на базата, в която те са настанени, част от тях, и за щастие, досега нямаме нито убити от личния състав, който участва, имаме четирима ранени, които добре се възстановяват. Когато участваш в такива операции, жертви и ранени е нещо обичайно.

Водещ: Тогава не участваш, тогава постъпваш като Германия.

Аню Ангелов: Германия участва по един особен начин. И в тази война, за която вие говорите, Либия, защото тя замени личен състав на самолетите за ранно предупреждение „Ауакс", които работят в района на Афганистан, замени други военнослужещи, които се включиха в операцията срещу Либия. Така че те косвено Германия също участва. Освен това, ако знаете, на нейна територия са основните командни пунктове на НАТО, част от ВСС, базата „Рамщайн". При всички случаи всяка една държава участва. А те имат доста силно участие, специално Германия в Афганистан.

Водещ: Да, това е така. Те решиха вместо в Либия, в Афганистан. Но сега всички онези хора, които си спомнят драматичните събития със загуба на български военни през годините, онази тъжна Коледа, помните, а и инцидентите в Ирак, особено националистическите формации ще кажат - защо му беше на премиера и на Аню Ангелов да правят това.

Аню Ангелов: Ние оценяваме риска в тази операция като нисък, а не като висок, както и в Афганистан. Няма да участват пряко във военни действия. Те ще имат право да сее защитават само, ако бъдат нападнати. Повтарям, че това е операция за налагане на ембарго, т.е. за икономическа блокада, това не са преки военни действия. Все още много хора, включително и политици, мислят, че въпреки че сме член на НАТО, ние сме партньори на НАТО, а не вътре в НАТО. Ние гледаме все още на НАТО отстрани, макар и седем години след членството ни в НАТО, все още гледаме на съседите си не като съюзници, а като някакви преоблечени противници под прикритие, които всеки момент могат да нападнат нашите граници.

Водещ: През тази седмица някой изрече тези опасения директно, казвайки, че вие подценявате заплахите за националната ни сигурност от съседни нам страни. И този някой е държавният глава, главнокомандващият на Българската армия.

Аню Ангелов: Тези изявления, които аз не мога да оприлича другояче, освен като някаква алтернатива на определена политическа програма, може би бъдеща политическа програма. И аз много бих съжалявал, ако наистина тази нова формация има подобна политическа програма. Това означава да поставяте под въпрос въобще членството ни в НАТО. Ние с президента имаме принципни различия, нямаме личен конфликт. Така че това са различни принципни политически виждания.

Водещ: Държавният глава е надпартиен.

Аню Ангелов: О, независимо от това, аз не го наричам партиец, той е политик и това е несъмнено.

Водещ: А дали е партиец?

Аню Ангелов: Предполагам, че ще стане. Доколкото знам, сега не е партиец, формално.

Водещ: Формално.

Аню Ангелов: Аз така четох, а аз съм партиец.

Водещ: Убеден ли сте обаче, че от страна на „Дондуков" 2 конфликтът не е личен?

Аню Ангелов: Аз не зная дали е личен, но имаше лични предпочитания към определени назначения. Не като държавен глава, а като г-н Първанов, имаше лични предпочитания към определени назначения и аз не можех да приема личните предпочитания за даденост и да ги проведа така, както той ги искаше. Той дори настояваше да запази един бригаден генерал, въпреки че той е навършил пределна възраст, аз нямам такава законова възможност, и трябва да го освободя, заради това и той беше освободен. Той беше също едно лично изказване на президента.

Водещ: Но и той ви обвини в лични предпочитания, когато спорихте около други назначения.

Аню Ангелов: Точно там не са лични предпочитания, а две принципни различния. Едното е, че той искаше наследникът и заместникът на ген. Студенков да стане на неговото място, аз счетох за необходимо и мисля, че постъпих правилно, да бъде назначен човек, макар и работил в службата, но в момента извън службата, имайки целия опит... тъй като целия си живот той е прекарал в същата служба. Аз му предложих това, той се съгласи. Даже ми върна най-напред двама генерали, което според мен си беше абсолютна обида към двамата. Те наистина заслужаваха да бъдат директори на тази служба, той не ги прие и аз бях принуден в момента да постъпя по този начин, за който ви казах преди малко, т.е. да намеря човек, който може да поеме като зам.-директор временно изпълнението на длъжността директор, докато станат благоприятни условията да се приеме моето предложение.

Водещ: Г-н министър, така се работи трудно.

Аню Ангелов: Вярно е, че трудно се работи, но аз нямам друг изход, когато всичко това се основава на определена политика, на определено виждане от страна на министъра на отбраната.

Водещ: Сега обаче, ако г-н държавният глава гледа това интервю сигурно ще си каже: „Какво самочувствие излъчва г-н министърът."

Аню Ангелов: За разлика от президента, аз съм бивш кадрови военен, както знаете бивши военни няма, аз имам 33 години служба в армията, бил съм и в Министерството на отбраната като директор работил. Аз знам и от едната, и от другата страна как изглеждат тези въпроси, които ние обсъждаме сега.

Водещ: С какво трябва да си обясняваме факта, че седем години след членството ни в НАТО държавният глава възприема Алианса, в който членуваме, как се изразихте в едно интервю, като от времето на Студената война, това е притеснително.

Аню Ангелов: Самият факт, че той вижда някакви други заплахи от нашите съседи спрямо нашите граници, тъй като говори за нашия регион, означава, че той ги възприема по друг начин, а не така, както те са поставени, като съюзници в НАТО. Основната част, с изключение на Турция, са и съюзници в ЕС, става въпрос за Гърция и Румъния, Македония чака на вратата на НАТО доста продължително време, поради спора за името, Сърбия е член на Партньорство за мир, на една инициатива на НАТО и участва в рамките на т. нар. Съвет за сътрудничество в работата на този съвет. Аз не виждам наистина, наистина заплахи за нашите граници.

Водещ: Вие добър министър ли сте?

Аню Ангелов: Интересен въпрос. Бих поставил... не бих си давал оценка аз сам.

Водещ: Всички така отговарят.

Аню Ангелов: Имам грешки, ние ги виждаме и ги поправяме. В някои наредби се наложи два-три пъти да ги променяме. Имаме грешки в самата администрация.

Водещ: Харесвате се, личи ви, че смятате, че се справяте добре.

Аню Ангелов: Не, аз мисля, че се справяме добре, няма защо да скромнича.

Водещ: Друга тема от седмицата, предложението на министър Дянков онези служители в държавната администрация, които навършват пенсионна възраст, да бъдат така любезни да излязат в пенсия. Четох много коментари - стига са се ползвали от пенсия и от заплата онези, които така или иначе имат право на ранно пенсиониране, които работят в системата на сигурността.

Аню Ангелов: Такъв е законът в момента. Има различни законови практики в света. В Германия, например, вие, ако работите, нямате право да получавате пенсия. В други държави, също от ЕС, имате право да получавате право на 50% от пенсията си, работейки. Всъщност, нашите пенсионирани военнослужещи излизат с една пенсия, която е ограничена, ограничена от тавана на пенсиите. Ако държавата не може да налага двойно наказание върху самите пенсии... От една страна, таван, т.е. колкото и да сте работили, каквото и да сте изработили, каквато и пенсия да сте заслужили, над 700 лева вие не може да получавате, те ви се взимат директно от държавата. И второто, пък да не получавате пенсия, когато работите. Или едното, или другото трябва да стане. Аз нямам експертизата, за да кажа какво трябва да стане. Но ако това се получи, то би трябвало да се премахне и таванът на пенсиите. Ако се забрани да се получава пенсия заедно със заплата.

Водещ: Както казва г-н Първанов - не стига, че за социални дейности малко, но изобщо и за отбрана малко пари отделени.

Аню Ангелов: В това отношение бих се съгласил с него и се съгласявам с него. Но все пак трябва да си даваме сметка какво става в другите сфери на обществения живот, какво става в здравеопазването, да не би да е цъфнало и вързало, или в образованието. Колко други сфери имат нужда, социалната сфера, защо... нима аз идвам от някъде и настоявам - „дайте ми 2.6% от БВП при тази ситуация, в която се даваха някога - 2001, 2002 и 2003 година".

Водещ: Защото сте от, как да кажа, от по-затворените министри, не се знае толкова много за вас, не се е случвало в интервюта да казвате като Симеон Дянков, че сте Брад Пит с очила. За публиката ни ще е интересно да кажете как се забавлявате, как си почивате, когато не сте в този кабинет и не провеждате динамични срещи.

Аню Ангелов: Как си почивам?

Водещ: Да.

Аню Ангелов: Основният ми начин на почивка това е посещение на театри, опери, обичам много операта, слушам класическа музика с удоволствие. Аз самият някога се занимавах, бях цигулар до преди 40 години. Освен това обичам да чета хубави книги, за съжаление, много рядко имам време.

Водещ: Не ритате футбол.

Аню Ангелов: А иначе в тази канцелария непрекъснато звучи класическа музика. В момента не звучи заради интервюто.

Водещ: Не ритате ли футбол? Покрай премиера е модерно.

Аню Ангелов: Не, не ритам футбол. Играех активно тенис до 2002 година, след което получих една травма и трябваше да оставя ракетите си и те сега стоят вкъщи.

Водещ: Благодаря ви за това интервю.

Аню Ангелов: Благодаря и аз. Позволете ми, г-жо Найденова, да ви връча този знак „България в НАТО", а не до НАТО, въпреки че изглеждат знаменцата едно до друго, защото днес е втори април - денят, в който беше издигнат националният флаг в главната квартира на НАТО преди седем години.

Водещ: Добре.