Как оценявате мястото на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Енергийната стратегия на България?

Мисля, че не е достатъчно ясно заявена подкрепата за възобновяемите енергийни източници, защото твърде много приоритети са поставени, а някои от тях от части си противоречат, други не са изведени достатъчно ясно, както ВЕИ в случая. Смятам, че ВЕИ са много важни за България, защото ще помогнат на икономиката ни да влезе в крак с най-новите тенденции по отношение на технологии за подобряване на енергийната ефективност, за използване и оползотворяване на енергията на слънцето, вятъра и земните недра. От друга страна ще ни помогне да създадем много работни места и в същото време да се грижим за околната среда.

Има ли сериозни инвеститори в България в този сектор?

Как стои въпросът с финансирането на проектите по ВЕИ и отпускането на кредити от банки?

Банките имат голямо желание да финансират проекти за възобновяеми енергийни източници, особено за фотоволтаични системи, но те чакат да влезне новия закон за енергията от възобновяеми източници в сила. Защото към момента съществува голям финансов риск. Не е ясно по какъв начин кредитът ще бъде върнат, защото има несигурност на паричните потоци. Това се дължи на факта, че според сега действащия закон, тарифата за изкупуване на електроенергия от фотоволтаични системи може да бъде намалявана ежегодно с 5%, дори за централи, които вече са влезнали в експлоатация. Пример: фирмата „X" инвестира 5 млн. лв. в електроцентрала през 2009 г. и през 2010 г. й се намалява тарифата, през 2011 г. също и така през всяка следваща година с аргумента, че технологиите вече са по-добри. Да, но към момента, в който е инвестирала тези средства, технологиите са били такива, каквито са били тогава. Новите технологии поевтиняват, но не и за тази фирма, защото тя си е похарчила парите през 2009 г. За да може да се финансират проектите трябва да се премахне именно този проблем - да се фиксира тарифата за всеки един проект към момента на присъединяване към мрежата. А за всички нови, бъдещи проекти логично трябва да се намалява тарифата ежегодно, според развитието на технологиите (да се отразява тяхното намаление) и според обема нови мощности, инсталирани през предходната година. Защото ако се инсталират 5 мегавата през 2011 г., значи пазарът не е наред и не се развива. Ако се инсталират 500 мегавата значи е твърде добра рамката, тоест твърде много инвестиции се привличат и трябва да бъде леко регулирана. Логиката е елементарна, но трябва в закона да е записано как точно ще се променя тарифата във времето и тогава инвеститорите ще искат да дойдат в България, а банките ще материализират сегашното си желание да подкрепят такива проекти с кредитиране, което за жалост за момента не се превръща в реалност.

Една от пречките да ви отговоря на този въпрос е, че октоподът Паул вече не е сред живите - това е в кръга на шегата. Иначе, както казва колегата от ветроенергийната асоциация- Законът за енергията от възобновяемите източници в момента чупи рекорди по продължителност на разглеждане в парламента. На мен ми е трудно да отговоря. Аз се надявах, че ще имаме закон на 5 декември, когато трябваше да сме транспонирали Директива 2009/28. След това се надявах, че ще се случи това през февруари месец. Управляващите бяха казали и до края на март. Материята е трудна. Надявам се да успеят до края на месеца да го вкарат на второ четене в пленарна зала. В момента все още го разглеждат в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм. Останали са най-спорните точки и все още няма единомислие сред управляващите.

Кои са най-спорните точки в закона?

Те са няколко, съвсем конкретни члена. Става въпрос за това по какъв начин да се третират проектите, които към момента са стигнали някаква степен на развитие, по какъв начин да получат определена тарифа или пък не. Не може да се обясни с няколко думи, но това са ключови моменти за развитието на пазара.

Как българските фирми и институции могат успешно да работят съвместно с международните партньори?

Българските фирми в сектора за възобновяеми източници са едни от най-международно ориентираните. Защото това е една много нова сфера за цял свят. Имаме късмета да сме близо до центъра на събитията, поне - европейския център. А от друга страна да имаме традиционно добри отношения с държави като Германия, Австрия, Италия, които са сред лидерите. Благодарение на тези връзки се получава и трансфер на информация и опит. В Българската фотоволтаична асоциация имаме компания-членове от 9 различни държави, в това число азиатски и северноамерикански. Аз лично виждам огромни шансове за развитие и огромна полза за българската икономика.