Информационна агенция КРОСС

Проф. Николай Овчаров: Монголия и Бурятия съхраняват прабългарските традиции

Секция: Интервюта

06 Април 2011 14:20

Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS

Страни като Монголия и Буретия са съумяли да запазят традициите в скотовъдството непокътнати от времената, в които са живеели прабългарите.

Интервю на Деница Георгиева

Информационна агенция КРОСС

Открихте ли следи от древните българи в Бурятия и Монголия?

Запознах се с изключително интересни данни за живота на номадите, които са се запазили до днес. От тук вече можем да направим доста заключения, което е свързано с много работа за това как са изглеждали прабългарите преди 2 хил. години. Става въпрос за страни като Монголия и Буретия, където традициите в скотовъдството са се запазили непокътнати от времената, в които са живеели прабългарите. Говоря в случая за стадата, конете, дори юртите, в които продължават да живеят почти всички хора в Монголия, интериорът на жилищата, също. Може би най-интересното нещо, което видях в това отношение са шаманските обряди, при които няма почти никаква промяна от времето на хан Аспарух и хан Кубрат. Археолозите в България знаят доста за тези обряди. От една страна, сме намирали в старите български столици Плиска и Велики Преслав от езическия период рисунки на шамани, детайли от тяхното облекло, инструменти, с които извършват свещенодействието. Там, обаче успяхме да видим на място истинския обряд, както е изпълняван преди хилядолетия. Това е един много консервативен обряд, който не се е изменил. Успях да направя не само снимки, но заснех цял филм. Ние практически участвахме в шаманския обряд - викане на духове. Всичко това ще бъде много полезно при изучаването на културата и бита на прабългарите в езическия период.

Посещението не беше само експедиция, а делегация с много задачи. Имахме среща с много министри и кметове на Уан Уде (столица на Бурятия) и Уан Батор (столица на Монголия). Коментирахме много неща, включително и развитието на туризма. Във Велико Търново на борсата за развитието на културно-историческия туризъм ще изнеса специална презентация за възможностите, които разкриват тези дестинации.

Много се спекулира с темата за произхода на най-древните българи. Ще има ли нова позиция по въпроса?

Преди 20 год. винаги се говореше за траки, прабългари и славяни. Това не е коректно. Във формирането на българския народ участват много повече народи. Това са действително романизираните траки, прабългарите и славяните, но и участват и различни варварски племена като хуните, готите, по-късно аварите, печенегите, куманите. Така че българският народ далеч не е съставен само от тези три народа. Но изучаването на прабългарите е изключително важно, тъй като те са все пак са държавотворческият елемент. Именно благодарение на прабългарите и на тяхната сила, мощ и умения е факт българската държава. В този смисъл през първите 200 години, тяхната роля е най-важна. Аз не смятам, че трябва, обаче, да се изучава само един компонент. Аз копая и тракийски светилища. Историята не може да се разделя по такъв начин.

Какви възможности за туризъм предлагат Бурятия и Монголия?

За българите ще бъде изключително любопитно да видят тези юрти, в които са живеели техни предци и да се хранят с продуктите, които те са консумирали, като например суров конски дроб. Аз също го пробвах. Природата е изключително разнообразна. В двете страни, на разстояние от 600-700 км. от север на юг преминава тайгата и нейните непристъпни гори, след това лесостепите, степите и накрая на юг се достига чак до пустинята. Като се добави и езерото Байкал - най-красивото в света, определено тези дестинации имат какво да предложат.

Монголия и Бурятия имат ли интерес към България като туристическа дестинация?

Да, практически нашата експедиция беше една среща и опознаване, защото те знаят за нас по-малко, отколкото ние за тях. За тях Европа е много екзотична, защото по-голямата част не са изминавали тези 8000 км. За тях също е много любопитно да дойдат в Европа, по-специално в България. Лично аз, направих презентации и представих филми за десетте чудеса на България на руски език. Всичко коментирано ги заинтригува. Смятам, че има бъдеще в тези взаимотношения.

Чисто научно, колегите от университети в Уан Уде и Уан Батор ме поканиха да изясням лекции след една година, които да представят пътя на хуните и монголите, през 4 и 13 век в последния им вариант, когато навлизат в Европа. Те знаят твърде малко за нахлуването на Атила в Европа и съответно на Златната орда през 13 век на Балканите.